Превод: Смилян Тодоров
Фарфа (или Виторио Освалдо Томазини)
Роден в гр. Триест през 1879 г. Починал в гр. Сан Ремо през 1964 г.
Италиански художник и поет, присъединил се към футуристите по време
на втората половина от творчеството им. Като поет издава книгите:
'Ние, милиардер на фантазията' 1933;
'Поема за белотата черна' 1934;
'Маркония' (1937)
Оставя хиляди неиздадени поезии, които са били като миш-маш пакети
държани в ютени чували за въглища. Но никой не знае какво всъщност се е случило с тях.
Лястовиците
в прелестни качулки от черен атлаз
машинописват пробуждането
продиктувано от зората
От разкошната
грива на акацията
спретната от гребена на вятъра
изящно се развързваха
къдрици на пеещи врабци
Голяма наслада
наблюдавайте пъхтящия влак
изкачващ стъпала траверси
достигащ устата на тунела
която ще го погълне като лакриц
Ако в мен
можеше тайничко да влезе
неговата грива
несъмнено цветът на кръвта ми
щеше да се превърне в такъв
златен
Гара
видях сводестата стряха
чиято циганска уста
отдалечава димяща цигара
на заминаващ влак
прибираща към устните отново
експреса пристигащ
докато изплю далеч
последната угарка
от товарния вагон
Ей казвам
майкo абатиса
поклони се пред гишето
използвай утринната молитва
побързай за билета за експреса
защото това не е гарата на кръстния път
но тази на порта суза
Венециански
градчета
падуа докато виченца
по време на войната
бяхте лилави и сини
и пътниците във трамвая
сякаш бяха призрачни фигури
живи мъртъвци
разговарящи на звучен диалект
Внимание
спрете спрете
щрак
ето готово
безумната фотография
от душата ми Кодак
Джиджи
не съм спокоен тази вечер
донеси ми коктейл от седем цвята
както го правят в париж
който ще ме превърне в дъга
Поемата Тuberie - носеща трудно за превод на български език заглавие,
всъщност е рецитирана от Фарфа по време на обяд на футуристите в Киавари.
Така преведена тя се намира извън контекст, но е блестящ пример за
същността на езика използван от футуристите.
Туберие
тръби за вода за пара за газ
ауспуси изпускателни за дренаж
от грес теракотни цимент
от стъкло маркучи ебонит
тръби за цялата търговия
тръби от килера на чувствата
тръби от печката и от скуката
тръби тунели жадни за железница
тръби от изтезанието от радостта
тръби за всички метали
тръби за жълти ръкавици
тръби пожарни кранове
стрелци на снопове свежа вода
да утихне стихийния плам
тръби на писалките
просмукващи мисълта
черни като шум
червени като любовта
тръби за кръвното налягане
тръби за храната
свирещи валс при лошо преяждане
тръби по навътре
за тарантела
на гримасите дълбоки
заплетени тръби на гърдите
тръби генитални и девствени
тръби комини работилници
за параходи локомотиви
със семе в дима
нищожни в страстта
тръби на пейките по всички градини
ароматни жасмини
тръби за ширпотреба
тръби за злоупотреба
извити тръби при мандрите
ръка която грабва
която водата изхвърля
удължава пръстите
тръби на тръстика с улуци мундщуци
тръби бергман
тръби тьони тръби манесман
тръби на всички машини
тръби на всички мотори
тръби на краката и на цветята
тръби на пушки и на оръдия
за бърза смяна на поколения
тръби кости дупки на пилета
които са били хранени гоени
тръби на хремави носове
тръби на сърца омекотени
тръби на телескопи
които в нощите ясни
се изпълват с звезди
тръби на органи и мотовилки
тръби на музикални инструменти
набили с дъх
в ушите ни
стари мотиви
тръби отпушени запушени
тръби с имена и незнайни
тръби от всеки вид и всеки тип
тръби за всяка дебелина и размер
тръби прави и с остър лакът
тръби във вечна експлоатация
за мастурбация
на собственото съдържание
тръби за захващане
за спускане
за изкачване
всички в световния тласък
всяка тръба на пъпната връв
която свързва споява живота
тръби оглушителни и смълчани
аз съм вашият певец
аз съм змиеукротителят
Showing posts with label italian. Show all posts
Showing posts with label italian. Show all posts
29 January 2015
5 July 2014
Избрана поезия на Алдо Палацески
,_Aldo_Palazzeschi.jpg)
Превод: Смилян Тодоров
Алдо Палацески е псевдонимът, зад който се крие италианския поет и писател Алдо Джурлани. Роден е на 2 февруари 1885 г. във Флоренция, в семейството на богати търговци. Дългият му творчески път завърша в Рим на 17 август 1974г. Познат е като един от бащите на историческия авангард в Италия. В началото подписва творбите си с истинското си име, но от 1905г. насетне използва като псевдоним Паладзески, което идва по линия на майка му. Най-известните му поезии са написани между 1905 и 1914г. Събрани в стихосбирките: "Белите коне" (1905), "Лантерна" (1907), "Оставете ме да се забавлявам" (1910), "Поезии" (1904-1914).
Оставете ме да се забавлявам
Три, три три
Фру фру фру,
уи уи уи,
иу иу иу.
Поета се забавлява,
до лудост
без мяра.
Не го обиждайте,
нека продължава
клетия,
малката му глупост тази
е единствената му наслада.
Куку’ руру’ ,
руру’ куку’,
кукукуруку’!
Какви са тез безмислици?
Недодялани премислици?
Страстта ми е това,
волна поетична страст,
над която нямам власт.
Фарафарафарафа,
таратаратарата,
парапарапарапа,
ларалараларала!
Знаете какво са?
Напреднали неща,
не глупости,
...останки са
от стари, поетични времена.
Бубубубу,
фуфуфуфу,
Фриу’!
Фриу’!
Но ако са без смисъл, и без връзка,
защо ги пише този глупчо?
Билобилобилобилобило
блум!
Филофилофилофилофило
флум!
Болулу.Филолу.
У.
Не е вярно, че не искат нищичко да кажат,
искат.
Искат да кажат...
също както някой песента започва
без думите да знае.
Дори да не намираш смисъл.
Добре, аз така съм го написал.
Ааааа!
Еееее!
Иииии!
Ооооо!
Ууууу!
А!Е!И!О!У!
Но младежо,
кажете ни сега,
не е ли това една шега,
с такава малка доза
да подържаш
огън планина?
Уиск…уиуиск…
Уишу... шу шу
Коку, коку, коку.
Шукоку...Коку коку,
Шу
ко
ку.
Но как да вземе да се разбере?
Уж започвате с намерения добри
пишете в курсив
но струва ни се повече
като японски йероглиф.
Аби, али, алари.
Риририри!
Ри!
Оставете нека стане странно,
даже, нека да не спира,
забавлението ще му стори скъпо:
накрая ще излезе, че е просто глупав.
Лалала
фалала
фалала
и после лала...
и лала, лалалалалалала.
Вярно, че хазарт е
да се пише просто ей така,
но днес зад всеки ъгъл
крие се професорска глава.
Ахахахахахахах!
Ахахахахахахах!
Ахахахахахахах!
В края ,
истински съм прав,
времената смениха свой’та вяра,
хората не искат нищо
от поета:
оставете ме да се забавлявам!
Ваната със змиорки
Ваната е много голяма
и водата покрива поне четирима човека.
Казват така : 'Това са змиорки'.
И цял ден народа стои там и риба лови.
"Големи са змиорките,
по големи от повито дете", казват така.
И цял ден народа стои там и риба лови.
Хубави са змиорките,
по вкусни от хляб и медец", казват така.
И цял ден народа стои там и риба лови.
Непознатият
Видя ли го как мина нощеска?
Видях го.
А видя ли го вчера?
Видях го, виждам го след всяка вечеря.
И те гледа?
Не поглежда в страни,
само натам,
натам дето небето започва
и свършва земята, натам
в просека дето светлината
залеза оставя.
И тогава той минава.
Сам?
Самичък.
Облечен?
В черно, винаги в черно.
Но къде си почива?
В кой хан?
Чий замък?
В нечия нива?
Спящата старица
Старицата, стогодишна е тя.
Никой не я вижда да се скита през белите дни.
Често хората до фонтана я срещат
там спи:
никой я не буди.
От сладкия ромон на водата
заспива старицата,
и остава да спи в сладкия ромон
на дните на дните на дните
Лято
Колко красиво е да ходиш бавно
по брега
там където синьото небе
сливат се със синьото море
и докато умираща вълна
шумоли на коприна
достига с плисък по крака ти
гали те по бузата
претърсва косите ти
небесно синята...
Пастел
От сивото в мъглата плътно плътно
изгряват кипариси
черни сенки
гъби от мъгла.
И от далеч прояснявайки се бавно бавно
зазвучава камбанения звън
почти угаснал
По далече далече далече
минава влака гръмногласно
Кой съм аз?
Кой съм аз?
Кой съм?
Може би поет?
Не разбира се.
Моливът на душата ми
ни дума странна не изписва:
лудост.
Значи съм художник?
Нито пък това.
Палитрата в душата ми
ни цветче няма:
меланхолия
Музикант тогава?
И това не съм.
Клавишите в душата ми
не издават даже звук:
носталгия.
Значи съм...какво?
Слагам лещи
точно пред сърцето си,
за да могат хората да видят.
Кой съм аз?
Акробатът на душата си.
Кобo
Кикикирики!... Кикикирики!...
<<Започва деня>>
Пеят петлите на Кобo.
Старият Кобo е на смъртно легло
и след няколко часа.
Горкият Кобo! Горкият Кобo!
И папагалите с глас.
Сбогом Кобo! Сбогом Кобo!
А кокошките
кокококококококоде:
<<време дойде>>
кокококококококоде:
<<сега е твой ред>>.
Гургулиците изпълнени с тъга
събраха се в кът:
глу...глу...глу...
<<не ще те видим пак>>.
Кучетата бродят наскърбени
с увиснали опашки, стенат:
бау... бау... баубаубo:
<<сбогом татко Кобo >>.
И котките мяукат днес
мяу... мяу... мяу...фуфу
<<никога...никога...никога веч >>.
И гаргите и те:
гре гре гре гре
<<също на теб...също на теб...също на теб >>.
Взрял се във кревата
бухалът
бди и чака.
7 April 2014
Гуидо Каталяно
Превод: Тодор Мрънков
Редактор: Тома Марков
Редактор: Тома Марков
веднъж обичах котка
и тя ме обичаше
и спеше меко на корема ми
и ми мъркаше в ушите
казвахме си тайните
и винаги играехме заедно
играехме на самолет
играехме на пътеката от солети
играехме на подземни тунели в леглото
играехме на криеница и гоненица
играехме на звероукротител и лъв
играехме на треньора на кучета антидрога
играехме на нападки
на сутринта и приготвях закуската
вечерта я посрещах в леглото си
и ако не й позволявах да влиза в спалнята
тя стоеше навън и драскаше по вратата
обичаше да ближе носа ми
веднъж го ухапа
но не беше от злоба
имаше светло сини очи
и дълга чера опашка
ухаеше супер яко
често ми казваше че трябва да се подготвя
че един ден нямало повече да я има
аз и казвах че не е вярно
тя ми казваше че котките живеят по-малко от децата
аз и казвах че е глупава
тя потъркваше нос в челото ми
веднъж я заведох на училище
да се запознае с моите другари
много се зарадвахме беше готино
тя беше търпелива и общителна котка
веднъж я попитах
дали когато стана голям
ще се съгласи да ми стане съпруга
тя ми каза че за нея би било чест
и си потърка гърба в лицето ми
трябваше да я отведа с едно такси за да умре
защото майка ми беше прекалено отчаяна
стоях с нея и я галех по главата
до края
от тогава
и завинаги мисля
че се влюбвам само
в жени които
са наистина котки
котки са наистина
не винаги го знаят
но са
спокойно куче
куче
ти ме подушваш
с носа си
облян от влажност
куче
спокойно
галя те
със сигурността
че ти можеш да го оцениш
мълчаливо куче
куцащо куче
мълчи куче
добро куче
болно куче
бясно куче
спокойно
куче което ме чакаш
в продължение на седмици
на месеци
в продължение на години
аз ще се върна
ти ще бъдеш там
уморено куче
прекрасно куче
глупаво куче
глупаво аз
глупави всички
спокойно куче
куче спокойно
ще ти кажа колко те обичам
колко ще те обичам
куче за лов
куче за трюфели
куче за компания
куче за носталгия
куче за моята майка
куче за пръчка
мъртво куче
и салатата
и възкръсващият христос
в продължение на много часове
и дъщерята на доктора
ще ни води
в рая
на кучетата
ще бъда куче и аз
ще бъда спокоен
ще бъде нощ
ще бъде сутрин
куче кученце кучески кучон
ще бягаме
по ливадите
отвъд портите
на града
ще играем
на куче и котка
на куче чудовище
на летящо куче
на падащо куче
ще пеем
ще танцуваме
аз ще стана много малък
както когато
те яздех
куче кон
кон куче
сред ливадите
в гората
не съм ги забравил
куче баща
заклинанието, което ме научи
куче шаман
зората е куче
куче, спи
почини си куче
хъркай спокойно
ще те пазя
моят ред е да те гледам
сега
любовна поема за едно момиче цвете
исках да измисля една любовна поема за едно момиче цвете
но не можах да й сложа име, защото всичките имена вече бяха взети
тогава реших, че няма име нито фамилия
но за цветът на очите й, бях съвсем сигурен,
между зелено и синьо, с черен нюанс
имаше седем поли и луди коси
имаше седем чифта обеци
и не се усмихвала често
но когато го направеше
бе доста хубава
би искала да има седем котки
но ги нямала
защото живеела в една къща със седем кучета
и кучетата охранявали
и тя не можела да излиза
аз я гледах, че гледаше от прозореца си
и малко въздишаше
и очакваше, мисля, че някога
някой ще я извади
от къщата със седемте кучета
да я бяха взели завинаги
или дори само за една вечер
само за да танцува или да си вземе една черна бира в центъра
отидох под прозореца й
– здравей
– здравей, кой си ти?
– казвам се гуидо каталано и исках да те попитам дали ти се иска да излезеш с мен тази вечер
– с удоволствие, само че има седем кучета, стоят на стража
– и тогава?
– и тогава не ме пускат да изляза
– верно ли, аз донесох отровни кюфтетата
– не, това не го казвай, защитниците на животните ще се ядосат
– всъщност, имат вкус на приспивателно
– но ти каза, че са отровни
– добре, така е, нямах приспивателни, съжалявам
– не, всеки случай не убивай кучетата, моля те да намериш друго решение
– не знам, мога ли да се снабдя с пушка
– много си смотан
– чуй ме, не можеш ли да се смъкнеш през прозореца?
– с какво?
– с чаршафите
– страх ме
– ще те хвана в въздуха ако паднеш
– нямам ти доверие
– повярвай ми, че ще те хвана
– да но нямам достатъчно чаршафи
– тогава пробвай с полите
– но те ще се скъсат
– ами не знам, обади се в пожарната?
– простак
– но излиза ли ти се с мен?
– да
– как се казваш?
– нямам име, всички имена вече са взети
– трябва да ти намерим име, това е важно
– бих искала
– Анибала от Ханибал
– ужасно е
– Дубровник
– Дубровник?
– да
– ужасно е
– няма значение, хвърли се
– да се хвърля ли?
– хвърли се, ще те хвана
– да се доверя ли?
– повярвай ми, момиче
– да се хвърля ли?
– хайде, давай!
– чакай да се гримирам
– вече си красива, хвърли се!
– ако не ме хванеш, ще се разбия
– играл съм като вратар и ръгбист, имам око
– но не си ли нисък, за вратар?
– да, в действителност, след блокирането на растежа спях да играя
– тогава хвърлям ли се?
– давай без страх!
– какво имаше предвид под момиче цвете?
– нищо, просто се римува с момиче за мене
– ужас
– знам, но понякога и по някоя рима трябва да има
– да се хвърля ли?
– още дълго ли трябва да продължиме така?
– ето ме
тя полетя
аз я взех във въздуха
тя ми каза благодаря
и ме целуна
цапнахме по пет черни бири на глава
когато дойде времето да я изпратя
попита ме дали може да спи върху мен
от там нататък чудесата
не можели да се изброят на пръстите
дори и на много ръце
летен оптимизъм
есен през юни
зима през юли
ще бъде август
ако не в края на света
ад
ще се самоизоставя на магистралата
тринадесети август, по обяд
мъже жени деца и кучета
замразени климатизирани изпотенослани
ще ме зяпнат
ще се изпаря за няколко мига
сив облак ще стана
ако имаме късмет и вятър
ще мога да те достигна и да те наваля малко
ще се смееш
прясна цялата
може би ще опиташ
няколко танцови стъпки
ще знаеш за мен
че не съм аз
аз тайно ще съм те направил щастлива
много трудно нещо
в този случай малко тъжна и малко красива
Аз съм поет, скъпа
искаш да си взема шофьорска книжка и да карам кола?
искаш да си намеря работа, осем часа, пет дни в седмицата
отпуски и взаимоспомагателни каси и тринайста заплата?
искаш да ме омъжиш?
и да имаме деца?
искаш да излизаме вечерта, може би петък
с онази двойка от твои приятели?
и в събота, филм?
искаш да поема моите отговорности?
искаш да поема отговорности?
кажи ми, как ме искаш?
по-висок?
по-добре облечен?
по-парфюмиран?
по-сигурен?
по-малко възбуден?
повече възбуден?
колко пъти на седмица искаш да го правим?
2?
3?
само в почивните дни?
преди или след хранене?
искаш винаги ти да си отгоре?
така повече ли ти харесва?
искаш да продължа да пиша?
искаш да спра?
искаш да стана известен?
искаш моите любовни стихове да говорят само за теб?
искаш да спря да използвам подчинителните?
или искаш още да ги употребявам?
искаш ме с брада?
с дълга коса?
искам ме без брада?
загорял с тен и изпечен?
блед?
по-мускулест?
искаш да спря да пуша?
101
искаш да те целуна, когато най-малко го очакваш?
или искаш ти да решиш кога?
искаш да имаш твоето пространство?
искаш да излизаш с твоите приятелки?
искаш да спиш на дясно?
искаш да спиш на ляво?
искаш ли аз да спя на пода на един матрак?
искаш ме по-сладък?
или ме искаш по-твърд?
искам ме по-голям копелдак?
или ме искаш по-романтичен?
искаш ли ме все още?
не ме ли искаш повече?
направи едно нещо, скъпа
реши как ме искаш
ако искаш, направи един списък
и след това се изкачи на покрива
и го разкажи на висок глас
аз ще бъда далече, тогава
ще бягам бързо и леко
и вятъра, може би
ще ми донесе твоите думи
Subscribe to:
Posts (Atom)
