Тумас Транстрьомер

Покрайнини
Превод от английски: Богомил Господинов

Мъже в кални комбинезони се надигат от канавката.
Това е преходно място, без изход, между природата и града.
На хоризонта строителни кранове искат да предприемат големия скок,
но часовниците се противят.
Бетонни тръбопроводи разхвърлят писти на светлина със студени
езици. Автосервизи обитават стари хамбари.
Камъни хвърлят сенки остри като обекти на повърхността на луната.
И всички тези места продължават да се уголемяват
като земята купена със среброто на Юда: "скуделница* където
погребват безименните".

[1] Американския израз "potter's field" произхожда от Библията и означава място, откъдето се извлича глина. Понеже такава земя е безполезна за земеделие, се е използвала за погребения. Обикновено на такова място са се погребвали  непознати и безименни хора. Старобългарската дума скуделница се използва в точно този смисъл.

Кнут Одегард - Прозорец, широко отворен

Из "Кнут Одегард. Прозорец, широко отворен", изд. "Жанет-45"
Превод:  Валентин Кръстев, 2012

Жени, които работят като продавачки в магазини

Днес е един от онези ясни
и студени декемврийски дни: новата
луна сияе като проблясващ корем над жените,
които работят в магазини - те са
на път към работата си под това сияние. Ранна
утрин е и сред тази плъзгаща се върволица от жени
в жълто-сивото сияние в снега е и работещата
в магазина за часовници.

Аз съм измислил тази жена,
която диша девет часа сред всички тези видове часовници,
тиктакащи часовникови механизми и махала, махащи насам-натам.
Такова нестабилно време, с такива неочаквани
промени и обрати в снеговалежа
и в температурата. Сега, докато тя отключва магазина,
в стихотворението завалява тихо сняг.
Наричам я Лизбет.

Всичко си е тук, мисли тя - Лизбет, - 
която работи в магазина за часовници: Всичко
съществуващо е тук. Ку-ку,
обажда се часовникът от стената,
когато влиза часовникарят

и тя може да излезе за една утринна цигара.
Измислям другите жени, които работят
в разни магазини: те излизат с лъскавите си черни дамски чанти
едновременно с Лизбет. Те са леко пълнички
и секси, и отварят лъскавите чанти; пръстите
с лакираните в черно нокти ровят за пакетите с цигари и
запалките. Времето, толкова непостоянно,
се влошава, докато те пушат вън, стискайки
цигарите си с тези щръкнали, копринено-изящни пръсти
и лакираните в черно нокти. Завалява
дъжд. Мокрите
цигари - ментолови, с петна
от скандално-розово червило върху филтъра.

Да, всичко си е тук - мисли си Лизбет,
хвърля неугасената угарка на тротоара
и влиза в магазина, - всичко.
Ку-ку, обажда се часовникът.

Има курдисани часовници
навсякъде където дишат
дробовете й; работата й
е да обслужва тук. Наближава Коледа и надвечер лепкавият сняг
се стапя върху пътното платно, където гумите
трошат с веригите леда над тъмната
материя; Лизбет върви по Главната
с червени кожени ботушки в кишата
към къщи.

Тъмната материя прониква в белотата
като някаква чуждоезична писменост, си мисли тя,
докато токчетата на ботушките й
се забиват в зейналите черни бездни под краката й.