Антъни Хехт

Из "Пир след тайната вечеря.", Народна култура
Превод: Владимир Левчев, 1989

"Дайте светлина! Дайте светлина!"

В часа преди да го екзекутират, още в Тауър,

измисли този стих вълнуващ. И едва тогава,

към кладата поведен, най-смирено заяви:

"Аз моля Бог да е свидетел - зло не съм направил!"

Куражът му не го напусна. Но смъртта бе страшна.

Кесията с барута зле възпламени дървата.

С набъбнали крака - две клечки - жизненият сок

кипеше вече в тях - той виеше за Светлината.

Той бе един от многото. И не с най-тежка участ.

Поне му беше позволено клетото достойнство:

изглежда, поради молитвите му към Христос -

към съдията на света - в смъртта да е спокоен.

Сега да се преместим край една гора в Германия.

На трима там е наредено да копаят яма.

На двамата евреи заповядаха да легнат.

А на поляка - да зарови живи тия двама.

Не грейна светлина от ваймарския храм зад хълма,

ни от небето грейна. Но не ги зарови третият.

И пистолетът се загнезди здраво в ръкавицата:

бе наредено той, поляка, да смени евреите.

Немалко смърт случайна бе изсмукала душите им.

В пълзящата нагоре плъст му затрептя брадата -

само главата му стърчеше. Но им наредиха

да го изровят - с него пак да си сменят местата.

Не! Няма светлина в очите сини на поляка.

Щом свърши с тях, един ботуш затъпка там пръстта.

Тогава пистолетът трепна леко в ръкавицата.

Пробиха му корема. След три часа в кръв - смъртта.

И нямаше молитви в тия часове-години.
И всеки ден кръжаха неми духове, родени
от фурната - сред свежестта на въздуха се ръсеха,
затрупваха очите, в черна пепел напластени.

Лорънс Фърлингети

Из "Пир след тайната вечеря.", Народна култура
Превод: Георги Рупчев и колегия, 1989

Рага за убийството [1]

Настрой на рага

стереото

и си пусни телевизията на Смъртта

без звук

Вън под дървото сливите растат

"Силата която през зеления фитил

цвета изтласква" [2]

изтласква и телевизията на смъртта

"Една тъга по-рано" [3]

Полагат тялото беззвучно

в гигантски самолет в Далас

в гигантски самолет в Лос Анджелис

с надпис "Съединени американски щати"

и беззвучно

"Съединените американски щати"

излитат

и се понасят с Тялото

Спри звука на телевизора

и слушай беззвучно

слепите усти на перките

и цитрата която нарежда от стереото

една рага в ярост

за черната смърт

и за тежката карма

Ла иллаха ел лил аллах [4]

Няма друг бог освен Бог

Силата която през червения фитил

куршума тласка

иглата тласка в нейния дхармичен улей
и човекът е игла която
тласка самолета
на "Съединените американски щати"
по небето им е изпълнено с лайна и смърт
и небето не свършва
в това излитане беззвучно
от шибаните градове
чиито имена не щем въобще да помним
В самолета
вътре в самолета една съпруга
лежи беззвучно
опряна на ковчега
Воят на двигателя напомня на неистовата цитра

Ла иллаха ел лил аллах

Няма друг бог освен Бог?
Няма друг бог освен Смърт
Окапват от дървото сливите
Силата която тласка
куршума през цевта
тласка всекиго
както "Съединените американски щати"
летят незримо
през шеметните свирепи години
с мъртвешката тежест на своето тяло
което те още отнасят от Далас
което те още отнасят от Лос Анджелис
и самолетът каца
без да свива крила
сянката му в траур за себе си
потъва в себе си
изтеглящото царство на смъртта

[...]

Двама боклукчии в камион, двама прекрасни хора в мерцедес

Чака на светофара в девет сутринта в търговската част на Сан Франциско
ярко жълт боклукчийски камион
с двама боклукчии
в червени пластмасови престилки
застанали на задното стъпало държат се
по един от всяка страна
и гледат надолу към
елегантен открит мерцедес
с елегантна двойка вътре

Мъжът
със стилен ленен костюм с жилетка
с руса коса до раменете и слънчеви очила
Младата брюнетка с небрежно поставена шапчица
с къса поличка и цветни чорапи
на път за неговото архитектско бюро

И двамата боклукчии на крак от четири заранта
скапани след курса
на път за вкъщи
По-старият със стоманено сива коса и гърбав
гледа отгоре като някакъв Квазимодо от готически олук

А по-младият също със слънчеви очила и дългокос
почти връстник на шофьора на мерцедеса

И двамата боклукчии са втренчени надолу
като през огромно разстояние
към невъзмутимата двойка
като че гледат блудкава телевизионна реклама
където винаги всичко е възможно

И яркият червен светофар в този миг
събрал четиримата
като че изобщо нещо е възможно
между тях
през огромната бездна
в откритите морета
на тази демокрация

Патриша Биър

Превод: Богомил Господинов

Дилема

Прочетох за будисткия монах.
Когато седем разбойника се промъкнали тихо зад дърветата
За да го убият той изкрещял толкова силно
Че го чули бизнесмени чак
в Пекин на 20 мили разстояние.
Трябва да му се възхитим.

Но колко е удобно
Да видиш Кралицата в плоски исторически пиеси
Да си закрепва косата с топлийка, да поблагодари на дамите си,
Да прости на всички и да си отиде
Само с един кос поглед
Към мъжът със секирата.

Кой от тях двамата трябва да бъда?

Да се хвърлиш в бездната

Децата не си задават правилните
въпроси, или поне така си мислят
Далеч по-късно. Не мисля, че трябваше
да се чудя кой е Курций* и защо
се е хвърлил и с какви последствия.
Мързелът и знаейки че картината
Не е урок по история, ме оневиняваха.
Прости ми веднага. Но защо не си казах:
Човек, който изправя щит срещу нищото
Е луд, нали? Човек, който изпуска юздите
Сякаш конят няма нужда от водач посред полет,
Няма чувство за отговорност.
Кон, който навежда главата си, а надига задницата си
Като куче опитващо се да изглежда безобидно,
Отчаяно ли е? Трябва ли героят да носи
Лицето на артиста без очилата му?

Това което видях бе блясък върху боя,
Нещо вътре в рамка в което да се пулиш,
Изкуство. Никога не съм се изсмивала
на Хейдън*, както много други направиха.
Просто стоях там, добре узряла за възрастта си
завързана, с омотани очи, със запушена уста,
също така близо до пропаст, но много далеч от хвърляне.
Бих предпочела да отговоря на майка си час по-скоро.


[1] Марк Курций e римски войник от стария патрицийски сабински род Курции, който според легендата се саможертвува, за да спаси Рим. Той се хвърля с кон и оръжие в бездна, която се е отворила в средата на Римския форум и не може да се запълни с нищо. Авгурите смятали, че на мястото трябва да се пожертва нещото, от което най-много зависи силата на Рим. Марк Курций решил, че отговора на загадката е "смелостта на римския войник". Мястото на случката е наречено по-късно на негово име „Лакус Курций“ (Lacus Curtius).

[2] Бенджамин Хейдън е английски художник от 19 век, който е известен с мащабните си исторически картини, както и с това, че лежи в затвора за дългове и по-късно слага край на живота си в изблик на отчаяние.


Пощальонът ударен от гръмотевица

Той беше най-добрият пощальон,
който съм имала. Онова лято в Европа
Дойде и си отиде
В стихиен гръмотевичен дъжд.
Украсените му с пискюли рамене носеха
Повече лоши дни отколкото можеше да брои
Докато той не навлезе в последната буря на планините.

Ти, за който пощальон
Означава триъгълна шапка в музей
Или непринуден
Анекдот, съжали този
Изпепелен за сметка на господаря далеч от дома
Видял всяка гледка
Но никога някой ударен от гръмотевица.


Поема за рожден ден от Венеция

От този люлеещ се град,
Късмет. Червени чушки се поклащат по канала,
Червени ленти по шапки.

Навсякъде е разплискано свещено
злато, сякаш първия Влъхва
е разкъсал кесиите си.

Тук всеки принадлежи,
Чувства се удома си. В много горещ следобед
призрак се прозина.

Попадаме на
Двама далечни познати от NW3*
сгушили се в Белини*.

Както обикновено хитроумия.
Тази година са бляскави йо-йота,
Площад пълен със светулки.

През вековете
Нечувани скъпоценности са изпадали
Във водата.

Една колона лежи неподвижна
И разстила църква с раздалечени зъби. Реликва,
За която се гмурна светец

И я изкара обратно на брега
За изумление на всички, плувайки бруст
с методично сияние.

Днес е райски ден.
Котка, сътворена преди пет минути, седи с един гълъб.
Честит рожден ден.


[1] Пощенски код, обозначаващ Западен Лондон.
[2] Популярен венециански коктейл, смес от просеко с нектар от праскови.

Луис Симпсън

Превод: Богомил Господинов

Тази вечер знаменитият психиатър

Тази вечер знаменитият психиатър
Организира парти.
Има фигури от спортния свят
И момичета с телесен цвят
Пристигащи направо от театъра.

И много други звезди...
Евреинът изглежда сериозен
Съмнява се, винаги се съмнява, в либералната си грешка;
Негърът се смее
Три пъти като тромпет.

Съпругата на домакина влиза бавно.
Бедната жена!
Мисли си, че още е в Унгария
И се вкопчва в куките за плетене.
За нея времето минава бавно.

Музеят на Хуберт*

Когато бях млад и се мотаех
по Таймс Скуеър някоя събота
за да гледам филм с обществена значимост
напр. „Броненосецът Потьомкин“

подминавах Музеят на Хуберт и поглеждах образите
на Айк и Майк, Световно Известни Джуджета,
и Салу, Танцуващата със Змии,
и Принцеса Мари, Приматът с Човешки Мозък.

Днес, връщайки се назад, не тълпите
по стълбите са това, което помня -
"Чудо", отбелязва Ню Масис*, "на режисурата" -
нито щурма на Зимния дворец,

а тялото на Мъжът-крокодил,
и лицето на Ел Фузиладо,
който е "получил 8 куршума от стрелкови взвод
в трупа и главата и все пак оцелява!"


[1] водевилно цирково представление с бълхи от началото на 20 век на Таймс Скуеър в Ню Йорк
[2] най-популярното американско комунистическо издание от 1926 г. до 1948 г. (от англ. "New Masses")

Син на Романови

Това е Аврам, лютиерът,
единствения еврейски сержант
в армията на Царя.
Един ден поправяше виолончела
когато му извикаха: "Царят пристига,
всички навън за проверка!"
Когато Царят видя Аврам да марширува
с руснаци високи по седем фута,
каза, "Този мъж трябва да е гений.
Искам го във щаба."

Късметът се дава от Господ.
Съпруга трябва да си изнамериш сам.

Аврам се ожени за богата вдовица
която живееше в къща в Одеса.
Мястото беше изпълнено с музика...
Ясная Поляна с нудли.

Една нощ по средата на един концерт
чуха похлопване на вратата.
Аврам отвори. Беше просяк,
руснак, който бе благословен
от Бог - тоест беше луд.
И каза, "Аз съм родния син
на Великия Княз Николай."

И Аврам отвърна, "Яж.
Дължа услуга на твоя народ."
И продължи, "Съпругата ми се оплаква
че се нуждаем от човек който да отваря вратата."
Така Николай остана при тях с години.
Кой някога е чувал за евреи
със лакей?

После дойдоха германците. Представете си
сцената - стари хора
пазят багажа си,
а децата - на тях им е казано че това е просто игра,
но те не вярват.
Тогава германците казват, "Кой е този?"
посочвайки Николай,
"не прилича на евреин."
А той отговаря, "Аз съм родния син
на Великия Княз Николай."

Те разбраха че е слабоумен,
и го отведоха със останалите към смъртната камера.

"Можеше да си държи устата затворена,"
каза баба ми,
"но какво да очакваш.
Всички Романови бяха малко луди."

Преди поетичното четене
Композиция за Гласове, Холандско Банджо, Болна Флейта и Косъмен Барабан

1
Това е поетичното четене.
Това е човекът, който ще изнесе поетичното четене.
Той стои на улицата, на която вали дъжд,
С отворен куфар на покрива на автомобил по някаква причина
И дъждът се излива в куфара
Докато хората наоколо казват
"Ако беше дошъл в понеделник
Или вторник, или четвъртък,
Ако беше дошъл в сряда,
Или всеки друг ден
Щеше да имаш публика
Защото ние тук в Куинипак (Западен, по-точно Презрян Щатски У.*)
Имаме прекрасна публика за поетични четения."
През това време той беше затворил куфара си
И го беше поставил на задната седалка, която беше празна,
А на предната седят Сол Белоу,
Джеймс Болдуин и Чичо Руди и Фаня.
Те са изправени, не обръщат главите си, с поставени федори,
Защото те знаят къде отиват
A и ти би трябвало да знаеш, за да не те удостояват с отговор
Когато попиташ, "Къде по дяволите отива тази кола?"
При което, с отскок, тряскайки вратата,
Вземайки куфара ти съ себе си и твоя Единствено Наличен Ръкопис,
И оставяйки те да стоиш там,
Колата се изстрелва в бъдещето
Все още вали и нейната следа изчезва.
А един човек който още наблюдаваше
С яката на сакото си обърната наопаки, каза
"Ако беше дошъл в петък,
Събота или неделя,
Или ако беше дошъл в сряда
Или вторник, щеше да има публика.
Защото ние тук в Мадагаскар
И Университета на Загубените Каузи
Имаме чудесна публика за поетични четения."

2
Това е човекът, който ще те представи.
Той казва, "Можеш ли да ми кажеш имената
На книгите, които си написал.
И има ли нещо, което искаш да кажа?"

3
Това е дамата, която дава парти в твоя чест
След поетичното четене.
Тя казва, "Надявам се, че нямаш против, но
Внимателно подбрах гостите така че да няма
Никакви красиви, привлекателни, страстни млади жени,
На Викарият на Дънстейбъл ще дойде,
Дошъл е тук на обменни начела
Както и Калвинисткото Духовно Хорово Общество,
Всички членове на Работилницата за Поезия."

4
Това е човекът, който има да прави изявление.
Той казва, "Имам да кажа няколко неща.
Първо, преди да започне поетичното четене,
Ако напуснете сградата и вървите бързешком
Десет мили в обратна посока,
Ще чуете музикален и поетичен концерт
От Волфганг Амадеус Моцарт и Уилиям Шекспир.
Също, по време на паузата
Има време да хванете възнасянето
На Светците от Последните Дни на Деня на Страшния Съд.
Веднага след четенето,
Ако свиете вляво, покрай Комюните Билдинг,
И вървите седемнайсет мили,
Се сервират чай и малки парчета
гума в гимнастическия салон.
Миналата седмица изнесохме четене по Данте,
А седмицата преди това по Софокъл;
Следващата, Свети Франциск от Асиси ще се яви лично -
Но тази вечер, съм щастлив да представя
Мистър Уилоуби, който ще представи
Нашия гост, Мистър Джоунс."

5
Това беше поетичното четене.

[1] Университет

Шоколадови бонбони

Веднъж някакви хора посещавали Чехов.
Докато коментирали гения му,
Майсторът не го свъртало. Накрая
казал, "Обичате ли шоколадови бонбони?"

Те били изумени и безмълвни.
Той пък повторил въпроса,
при което една дама събрала кураж
и срамежливо измърморила, "Да."

"Кажи ми", каза той, накланяйки се напред,
светлина проблясваща през очилата му,
"какви точно? Лекият, сладък шоколад
или тъмният и горчив?"

Разговорът стана обичаен.
Заговориха за черешова плънка,
за бадеми и бразилски фъстъци.
Губейки задръжките си
започнаха да се прекъсват.
Защото хората може и да не знаят
какво мислят за политиката на Балканите
или по спорната тема за мъжете и жените,

но всеки има твърдо мнение
за вкуса на настъргания кокос.
Накрая някой заговори за бонбони с пълнеж от ликьор,
и всички, дори автора на Чичо Ваня,
загубиха ума и дума.

Когато си тръгваха той застана на вратата
и пое ръцете им.
В колата на връщане към Петерсбург
те се съгласиха че това бил
необичаен разговор.

Хауърд Немеров - нови преводи

Превод: Богомил Господинов

По случай молбата за стихотворение на мира

Това е Джо Блоу, поетът,
Стои пред пулта за управление на гигантския инструмент
Който служи за връзка между духа му и света.
Нервно размърдва пръстите си,
Подсвирва си няколко музикални фрагмента
(Да те сравнявам ли със летен ден?)
И решително се подготвя да започне
Своята поема за войната във Виетнам.

Тази поема, отгатва той, е
Свещено задължение: самостоятелно
Упражнява необятната сила на изкуството,
Той е на път да спре тази безумна война.
Както Омир прекрати онзи кошмар в Троя
Като даде на войските да прочетат Илиада;
Както Уърдсуърт спря Революцията когато
Прецени, че Робеспиер е отишъл твърде далеч;
Както Евтушенко беше поканен в Таймс
За да държи арабите извън Израел
Като се разсвири на могъщата си лира.
Джо се усмихва. Вече Нобеловата награда
Му се привижда, четейки стихотворението си
Пред Общото събрание, последвано от
лекцията му пред Съвета за сигурност
По темата за Креативността; вероятно
Находчив продуцент ще го представи по телевизията.
Поезията може изведнъж да се превърне във мода.

Единствената пречка бе, че му липсваше
Добро начало, въпреки че той смяташе че за толкова велика
Тема ще е добре да се започне с О,
Нещо, което той инак не би направил,

О

И щеше да продължи нататък изисквайки
Някак упорито от Музата
Полихимния на Свещената Песен, тази Дама
Със свиреп взор и неумолима малка усмивка.

Към някои умници
които се забавляваха със простотата на
картините на Барнет Нюман изложени в Бенингтън
Колидж през май 1958 г.

Когато Моисей в Хорив* разби скалата
И водата избликна вън от скалата,
Някои хора се ядосаха на Моисей
И казаха, че трябвало да използва по-шик прът.

И когато Илия на връх Кармел донесе дъжд,
Където пророците на Ваал* не успяха да донесат дъжд,
Някои от хората казаха, че ритуалите на пророците на Ваал
Били естетично значителни, докато тези на Илия много банални.

[1] Друго наименование на планината Синай
[2] Ваал е бог в западносемитската митология, един от двойката главни богове на народите, обитаващи териториите на Финикия

Чарлз Коузли

Превод: Богомил Господинов

Роден през 1917 г. в Лонстън, Корнуол. Служил в Кралските военноморски сили. Дълги години преподава в родния си град. Работи като професионален писател от 1976 г. Получава Златния медал за поезия на Кралицата през 1967 г. Редактира антологии и пише стихотворения за деца.

Десет вида болнични посетители

1.
Първият влиза нарамил неоновата броня
На добродетелта.
Неспирно изстрелва универсални усмивки
По всеки присъстващ.
Тя сразява надеждата
В гърдите на болните,
Които тутакси осъзнават,
Че са неспособни да надмогнат
Чудовищното й доброжелателство.

Тя демонстрира такъв кураж

Пред лицето на човешката болка!

За щастие, не остава дълго.

Подир скоростното й пътуване през отделението

По подобие на разрушител от 30-те години

Развяващ флага си в Средиземноморието,

Тя се връща вкъщи за седмица

- А с повече късмет и за по-дълго -

Обгорена от жарта на своята достопочтеност.

2.

Вторият се появява, меланхолично перчене

На богословски краски;

Намъдря се наоколо като лешояд в добро здраве

Разнасяйки дълбокозамразена надежда.

Пациентите предпазливо се втренчват в него.

Повечето от тях, все още несигурни в същността

На рая, адския огън или вечната празнота

Играят на сигурно

Приемайки грижите му

С едва прикрита апатия

Освен един старец, който плаче

С наскоро подострена омраза.

"Омитай се! Омитай се!

Омитай... омитай... омитай... омитай

Се!

Само ти се

Омитай!"

3.

Третият ловко съсипа едва усмихващата се жертва
Като му разказа
Какво ново се случва с лобелиите
Колко котенца има котката
Как от покрива на килера падна плочка
И как никой не е посетил пациента за две седмици
Защото всички
Имали настинка и се страхували да не пренесат заразния грип
В болницата.
Очите на пациента
Се покриха с лед. Той не се интересува
От лобелиите, котката, плочката, грипа.
Болен на легло, на венозно хранене, лицето му
Сянката на новооткрит фараон,
Носещ скелета си извън кожата,
Обаче духовитостта му по-блестяща от запалена свещ
Той беше зает единствено с тук, със сега
И не държеше да разговаря
За нищо освен за сегашното си затруднение

Не е разрешено.

4.
Четвъртият се опитва да развесели
Застаряващата си майка с небрежни шеги
Заплашителни като отломки на снаряд.
"Скоро ще можеш да подскачаш наоколо
Като газела" казва той.
"Ще играеш във футболния отбор."
Невъзпрепятствана от гледката на килограми
Гипс, вериги, тежести,
Чифт смъртоносни патерици,
"Скоро ще играеш на прескочикобила", казва той.
"Ще изплуваш десет дължини на басейна."
На тези невероятни предсказания
Старата дума гледаше със страх
Към нейният болен, болен потомък
Мислейки си че той е откачил -

Което, уви, беше случая.

5.
Петият, гигант от нивите
С костюм миришещ на мляко и сено
С усилие премества ту единия волски крак
ту другия, сякаш за да избегне
Да уседне за постоянно в този антисептичен пейзаж.
Спорадично хвърля уплашен поглед
Настрани, сякаш се страхува от интимността
На която може да попадне, или че стените
Може внезапно се свият около него.

Носи цветя, които държи плътно между пръстите си
С размера и формата на банани,
Нежно целува врата на съпругата си
- Лекото докосване на детски устни -
После балансира, неподвижно, за половин час
Върху фин стол.

В края на посещението
Той остава без дъх,
Примигайки с облекчение, в безопасната светлина.

Той сякаш и не забелязва
сумрака.

6.
Шестият посетител говори малко,
Вдъхва увереност,
Усмихва се спокойно.
Не носи черен паспорт от грозде
Или виза от шоколад. Има люпило
От чисто пране.

Дискретно го подрежда
В шкафчето; търси още.
Говори тихо със Сестрата
Далеч от взора, далеч от слуха на пациента.
Пристига навреме като вълна.
Не остава през целия час.

Дори когато тя си отива
Пациентът все още я усеща;
Поощряващо
Присъствие.

7.
Седмият посетител
Мирише на кръчмарски лосион за бръснене.
Често намира приятеля си
Дълбоко заспал: дали в действителност или се преструва
никога не е ясно.

Той няма против; дебне в отделението
В търсене на второкласни неуважавани пациенти
Без посетители
Които се преструват че дремят
Или че четат вестници.

Той изучава безскрупулно природата
На всяко оплакване, под ръка винаги има
Някое разтворимо на вярата като
"Ах! Ще се чувстваш по-зле
Преди да се подобриш."

Пет минути преди звънецът да отбележи
Началото на посещенията, приятелят му отваря окото си будилник.
Посетителят проверява часовника си.
Пазарен ден. Патицата и Фазанът* ще бъде отворен.

Куражът трябва да се презареди.

8.
Осмият посетител изглежда несравнимо
По-изпаднал, болен и нездрав от всеки пациент.
Лицето му е луксозно сиво.

Зяпа с допотопните си очи
Сякаш идва от другия край
На времето.
Изглежда сякаш е станал от гроба
За да изнесе това представление.
Около него витае полъх на бели цветя;
Смачканият вид на едва използвано було.
Бавно подава на пациента
Кесия с бронирани
Домашни бисквити,
Крепка, животоспасяваща торта -
"За да я хапнете с чая си"
Или пък купа плодове така тежки
Че има опасност да счупят
Стъклените му пръсти.

Пациентът, окуражен до немай къде,
Му благодари с ентусиазъм, не за
Портокалите, бисквитите, тортата,
Но заради оздравителната гледка
На някого очевидно по-зле
От самия него. Той преодолява критичната точка;
Започва да се възстановява.

9.
Деветият посетител е животът.

10.
Десетият посетител
Обикновено не е наименован.



[1] Публичен дом и паметник на културата в Челтънхам, Глостършир.

Рой Фулър

Превод: Богомил Господинов

Роден през 1912 г. във Фейлсуърт, в близост до Манчестър. Служил в Кралските военноморски сили. Работил като адвокат в кооперативно строително дружество до пенсията си през 1969 г., когато става управител. Избран е за Професор по Поезия в Оксфорд в периода 1968 - 1973 г. и получава Златния медал за поезия на Кралицата през 1970 г. Публикува романи, критика, мемоари, белетристика и детски стихотворения. Умира през 1991 г.

Пред супермаркета

Държа детската му количка със свободната си ръка
Сякаш е захвърлен скиптър или жезълът на маршала,
Поглед на задълбочено бдение върху лицето му,
За момент това дете ми възвръща
Чувството за ценност в човечеството

Без значение, че той скоро ще изплаче реки от сълзи:
Кой може да го вини за тъгата му пред един своеволен свят?
Затова Исая плака за Йерусалим.
Трябва да минат дълги години преди подобно Калигула
Той да заплаче за един единствен врат.

Ърл Бирни

Превод: Богомил Господинов

Ърл Бирни е роден през 1904 година в Калгари, Албърта. Завършва образованието си в Университетите на Британска Колумбия, Калифорния и Торонто. Неговия авантюристичен военен роман "Търви" е публикуван за първи път през 1949 година. Два пъти е носител на Наградата за поезия на Генерал-губернатора. Писател на свободна практика и лектор от 1968 година, той пътува обстойно в Южна Америка, Австралазия, Африка и Изтока. Умира през 1995 година.

Малкият гуляй на факултета по случай гостуването на поета

но какво голямо количество бренди
уиски
шери

На единия край на масата Необходимият Декан
беше разопаковал пурите
На другия край Оксфордският канонист
с изплескано изражение
ни унижи до един с палави цитати
от Персий * които ние не успяме да схванем навреме
- освен чешкият професор & унгарският
които схващаха всичко
толкова цивилизовани че бяха освирепели от разочарование
към всички нас & без съмнение изразяващи го в този момент
безопасно към гърдите ми на поне 2 езика

някъде сред димната завеса Библиотекарят
се чуваше да предлага тост за убщнустта *
& да го начукаме на янките
Отчето потрепна & постепенно
подобно Яхве в Зохар оттегли присъствието си
оставяйки след себе си този вакуум от Зло
което бяхме ние

Главния културтрегер от Факултета по физика
също много антропологетично Наше Момче
тъкмо ме беше попитал няколко неотговорими въпроса
едновременно стоейки срещу централното произведение
аз съм мъртвото око на този вербален тайфун
аз съм мошенически доктор на думите
разголен до тъпота от техния племенен ритуал
аз не съм нито цивилизован нито дивак а също Необходим

ухилен
& пиян
& безлюден



[1] Авъл Персий Флак e римски поет от етруски произход.
[2] на английски Commonwealth означава Британска общност на народите; в случая нарочно е допусната грешка и е изписано cummunwealth

Charité Espérance et Foi
(нежна история от ранна ка-нада)

Имало едно време 3 малки индиански момичета
Шомплан * решил да ги осинови от племето Монтение *
за да покаже на крал Луи & на Кардинала че е възможно
да се създадат християнски Дами от едни диваци
Той ги покръстил съответно Foi (11) Espérance (12) et Charité (15) *
и след това ги пъхнал в крепост за да се изучат на френски

Малката Foi се измъкнала & зачезнала към горите
но Espérance & Charité бързо изучили неправилните глаголи
& шиенето          пораснали им гърди    продължили с бродерията
Когато Шомплан се убедил че са усвоили пиетета & обноските при хранене
той ги облякъл според модата & заплавал надолу по течението към Тадусак
на път за Френския Двор с Espérance et Charité

Ала дяволит търговец по име Николас Марсоле от Тадусак
дръпнал Espérance настрана & й казал че тя е което той трябва да има
Тя му отвърнала че има среща във Франция с Краля & Господ
Ник изръмжал че би могъл да върне нея & сестра й обратно
на индианците       & я грабнал около корсета
Тя извадила нож & избягала при Charité 

Les deux étudiantes * написали писмо на Николас
Надежда започнала:
"Мосю Марсоле, за нас беше чест & удоволствие да
ви срещнем, & с нетърпение очакваме следващата ни rencontre *.
В очакване подострих ножа си така че
при добра възможност бих могла да си доставя удоволствието
да ви изкормя сърцето"
& Благотворителност добавила:
"Ще ми достави, мосю, огромно удоволствие
да помогна на сестра си да го изяде."
Разбира се всичко това звучало много по-елегантно в оригинал
защото било на правилен френски от 17 век.

Показали писмото на Шомплан
Той останал впечатлен   без грешки при времената
Каза им че е горд че са останали твърди
особено пред този mérchant marchand * Марсоле
който ядял месо и в петък & в събота   англофил
& продавал контрабанден алкохол на братовчедите им индианци в Тадусак
Все пак        добави  Шомплан       той не смятал
че   Espérance et  Charité са готови за Франция

Двете млади дами плакали    разплели своята broderie*
Шомплан се съгласил че те са били bien civilisées *
Те му паднали на колене   показали му своите фусти
Шомплан бил благ    похвалил шивачеството им  но останал твърд
Франция    казал той    не е готова за вас
Той им подарил по една дървена броеница
& ги изпратил обратно в Квебек по Гийом Куяр *

Куяр бил уважаван църковен настоятел & инспектор по реколтата
не бил търговец    не можел да чете & имал 10 деца в своята сметка
Той бил първият човек употребил плуг в цяла Канада
но когато Шомплан се върнал от Франция никой не знаел
къде са се дянали Надежда & Благотворителност
и дали изобщо са успели да намерят своята Вяра отново

[1] Най-известният Шомплан е Самюел дьо Шомплан, откривател на Квебек
[2] Част от канадското племе Инну
[3] Вяра, Надежда и Благотворителност (от фр.)
[4] И двете ученички (от фр.)
[5] Среща (от фр.)
[6] Търговец (от фр.)
[7] Бродерия (от фр.)
[8] Много цивилизовани (от фр.)
[9] Гийом Куяр е първия френския заселник на Нова Франция, посветен в рицарство от Крал Луи XIV-ти

Крайстчърч, Н.З.

Току-що долетях 1100 мили от Австралия
& кацнах в една викторианска спалня
Донесоха ми овъглени парчета овнешко за обяд
Има някакъв възстар репортер с пенсне в стаята ми
Иска да знае защо имам бакенбарди
& дали не мисля че да бъда подпомаган от Канадския Съвет
не е опасно за изкуството ми и дали не чувствам че е нужно да страдам?
Вкаменен вън от прозореца ми Кап. Скот
благородно измръзва до смърт близо до Южния Полюс
Изведнъж разбирам, че репортерът е прав
Бакенбардите отслабват силите ми

Музей на Човека

Лековерният куратор ме остави съвсем сам
в затвореното крило на аборигенската секция
Какво има тук? 3000 копия от Арнъм Ланд чакащи
някой компютър да изчисли техният закон за баланс
- но какво има в тези дървени шкафчета? надничам
господи!  съсухрени глави от нова гвинея
& дузини дузини от дванадесетинчови кожи на пениси
Ще заключа вратите ще препреча прозорците с копия
& ще пробвам всички размери

Горещи извори

Ето един хотел където дори по стълбите
тече еликсир
Монтезума се е къпел в тези извори
и то не само за да бъде чист   no señor
препоръчвало се срещу подагра
било по времето на Диаз
когато caballeros имали подагра
Сега

ЛЕКУВА
ПОСЛЕДСТВИЯТА
ОТ РАБОТНИЯ СТРЕС

или да си го кажем в прав текст

АКТИВИРА ЖЛЕЗИТЕ НА ПОЛОВАТА СИСТЕМА
ПРИ МЪЖЕ И ЖЕНИ

уииииии!

Ето ги дъртите банкери в черни костюми
сбирщината дребни генералчета
пенсионирани от всичко освен от своята униформа
дори - внимавай със стъпалото señor -
един виден тотомилионер

А жените?
Тези пухенобузести chiquitas
измъкващи малките си като нар задничета
от италиански спортни автомобили
със сигурност са дошли само за да се отдадат
на допълнителна термална грижа

До кантината срещу паркинга
изпрашените овчари си отпиват пулка*
на открито докато с пламтящите си стари очи
небрежно отстрелват всеки генерал
и разсъбличат всяка от смеещите се дами


[1] алкохолно питие от ферментирал сок от агаве

Стиви Смит - нови преводи

Превод: Богомил Господинов

Стиви Смит е родена в Хъл през 1902 година под името Флорънс Маргарет Смит. Живее в Лондон от три годишна възраст и завършва образованието си в North London Collegiate School. Работи за издателска къща "Newnes" между 1923 и 1953 година. Публикува "Роман върху жълта хартия" през 1936 година заедно с две други книги. Често нейните стихотворения са придружени от собствените й скици. Получава Златния медал за поезия на Кралицата пред 1969 година. Умира през 1971 година.

Помня

Помня, че беше първата ми брачната нощ
Мъж на седемдесет и три
Лежа прегърнал младата си булка
Момиче с туберкулоза
Беше военно време и над нас
Немците извършваха особено тежка бомбардировка над Хампстед.
Това, което ни обърка още повече, по ирония
Нашите бомбардировачи избрали точно този момент, за да отлетят към Германия.
Хари, те никога ли не се сблъскват?
Не мисля, че някога се е случвало,
О булко моя, булко моя

Г-жа Снуукс, поетеса

Г-жа Снуукс бе наистина ужасно любезна
И никога не пишеше стихотворение,
Което да не е наистина ужасно любезно
И подобаващо на една дама

Затова тя нямаше никакви врагове
И не правеше тъжни изненади
Но продължи да бъде наистина ужасно любезна
И спечели много награди.

Сама в гората

Сама в гората усетих
Жестоката враждебност на небето и дърветата
Природата е научила творенията си да мразят
Човекът който вдига шум и пара
Смутният човек
Така както жизненият сок се надига по дърветата
Така както жизненият сок оцветява дърветата в яростно зелено
Така и гневът на Природните творения се надига
Срещу човекът
Така яростното зелено оцветява и лицето на Природата
Природата е отвратена от човека
Отвратена от неговите шум и пара
Отвратена от неговите агонии
Отвратена от неговия безвкусен ум
Който води тялото му
Дори още по-бързо
Все повече и повече
В грешната посока.

Есен

Той разказа историята на живота си на Мисис Кортли,

Която беше вдовица. "Нека се ожениме надве-натри",

Каза той. "В мене вече няма нищо мръсно,

Но може да си поговорим преди да стане твърде късно."

Убеждение I.

За Бог и мен умря Иисус

Разпънат върху дървен кръст

За Бог бе поетична Реч

За мен бе Меч

За Бог хвалебствен химн

За мен безкрайни дни

За Бог бе обяснение

За мен спасение.

Убеждение II.

Разхождах се във Ийстър Парк,

И чух далечен лая на помияр,

Знаех че отново се възнася Бог, -

О псе, о псе, ти лаеш в монолог.

Наркотиците направиха Полийн неразбираема

Наркотиците направиха Полийн неразбираема
Един ден тя седеше на масата за закуска
Играейки си объркано с пръсти
С клонките на богородичния косъм [1].

Да не би да търсиш солта, скъпа?
Каза Дулси, разменяйки поглед с Бригадира.

Оф уф Полийн какво ти става?
Каза Бригадирът на съпругата си
Която дори не забелязва
Каква красива двойка бяха заедно.

[1] многогодишно декоративно стайно растение - Adiantum capillus-Veneris

Щастие

Щастието е безшумно или говори подозрително за приятели
Тъгата е изрична и нейната песен никога не сме я дочакали
Щастието е като Англия и не говори каквото и се ще да говори
Тъгата, подобно Вината, се втурва и бърже бърбори.

Денис Енрайт - нови преводи

Превод: Богомил Господинов

Роден в Лимингтън, Уоруикшър, през 1920 година. Завършва образованието си в Кембридж. Преподава в продължение на 25 години, предимни в Изтока, след което работи в сферата на издаването в Лондон. Писал е критика, романи, правил е преводи на японска поезия и частична автобиография - "Мемоарите на просещия професор" (1969). Редактира "Оксфордската книга на смъртта" (1983).


Анекдот от ул. "Уилям IV-ти"

Влизайки в склада на издателството, чуждестранна млада дама
Пита за том XXIV-ти от Цялостното творчество на Фройд.

(Това, най-сетне, беше Азбучника, който насочва читателя
към изобилие от несъзнати нужди, които той инак би пренебрегнал.)

"Също така жадувам," продължи тя, протягайки елегантната си ръка,
"Изображение на Иисус Христос високо приблизително толкова."


Талвег

В средата на стремителното течение
Големият мъж се оплаква: "Толкова тежък и все пак толкова дребен -
Поставяш живота ми в смъртна опасност."

"Нищо чудно", отвръща детето
на раменете му. "Eто, че ти носиш света
заедно с всички негови грехове."

Другият спря. "Какво ще спечеля
с това? И докога ще се помни от хората?
По-мъдро е да те оставя тук, където стоя."

"Трябва да продължиш," отвръща детето.
Поне едно нещо то знае със сигурност.
"Аз не съм роден, за да се давя."

Другият въздъхна: светът трябва да продължи по пътя си
Така че е безсмислена размяната на реплики.
Той съсредоточи силите си срещу течението.


Бунтарят

Когато всички носят къса коса,

Бунтарят си пуска дълга.

Когато всички си пускат дълга коса,

Бунтарят се подстригва късо.

Когато всички говорят в час,

Бунтарят не обелва дума.

Когато никой не говори в час,

Бунтарят внася безредие.

Когато всички носят униформа,

Бунтарят носи фантастични дрехи,

Когато всички носят фантастични дрехи,

Бунтарят се облича въздържано.

В компанията на любители на кучетата

Бунтарят предявява предпочитание към котките.

В компанията на любителите на котки,

Бунтарят подхвърля добра дума за кучетата.

Когато всички възхваляват слънцето,

Бунтарят отбелязва нуждата от дъжд.

Когато всички се радват на дъжда,

Бунтарят съжалява, че липсва слънце.

Когато всички отиват на събиране,

Бунтарят остава вкъщи и чете книга

Когато всички остават вкъщи и четат книга,

Бунтарят отива на събиране.

Когато всички казват: да, моля!

Бунтарят казва: не, благодаря.

Когато всички казват: не, благодаря!

Бунтарят казва: да, моля!

Хубаво е, че има бунтари

Но може да не ти хареса да бъдеш един от тях.

Мечтаейки в шанхайския ресторант

Бих искал да бъда този възстар китайски господин.
Той носи златен часовник със златна верижка,
Но ризата му е без ръкав или вратовръзка.
Има късметлийски бенки по лицето, но не е обезобразен от сполука.
Жена му прилича на него, но все пак е красива.
Тя никога не е бинтовала краката или корема си*.
Някои от празнуващите деца изглежда са негови,
А други са му внуци;
Никое поколение не заплашва другото.
Той е любопитен за хората, без да иска да ги убеждава или извращава.
Храни се с удоволствие, а не със страст;
Пие, но не е пиян.
Доволен е от възрастта си, която винаги му е подхождала.
Когато обсъжда ястие с красивата сервитьорка,
Обсъжда ястието, а не сервитьорката.
Покривката на масата не е нито чиста до безразличие,
Нито толкова мръсна, че да показва липса на обноски.
Той предлага да плати сметката но знае че няма да му позволят.
Той се оттегля като човек, който не се вълнува дали е уважаван, защото е;
Негова дъщеря или внучка му отваря вратата
И той й благодари.
Беше удовлетворителна вечер. Утре
Ще бъде удовлетворителна сутрин. Измежду им той ще спи задоволително
Предполагам, че това е мирът на неговото време.*
Би било приятно да бъдеш този китайски господин.

[1] Практика на насилие към жените в Древен Китай, при която различни части от тялото им са нарочно деформирани, за да се спре растежа им.

[2] Алюзия към думите на Невил Чембърлейн през 1938 година, когато връщайки се от Мюнхен след среща с Хитлер, размахва документ гарантиращ "мирът на нашата ера".

[По време на четене, Енрайт отбелязва, "Може би е добре да спомена, че ресторантът не беше в Шанхай или в която и да било част на Китай, а в Сингапур."]

Лорънс Фърлингети

Из "Пир след тайната вечеря.", Народна култура
Превод: Георги Белев, Георги Рупчев и колегия, 1989

Пес

Песът припка свободно по улицата

и вижда реалността

и нещата които вижда

са по-големи от него

и нещата които вижда

са неговата реалност

Пияници във входовете

Луни по дърветата

Песът пресича свободно улицата

и нещата които вижда

са по-малки от него

риба във вестникарска хартия

мравки в дупки

пилета по витрините на китайския квартал

главите им откъснати

Песът припка свободно по улицата

край локви и хлапета

котки и фасове

комарджийници и полицаи

Той не мрази ченгетата

Той просто няма нужда от тях

И ги отминава

И отминава закланите крави

закачени цели на куките

пред халите на Сан Франциско

Той по-скоро би хапнал крехко филе от крава

отколкото груб полицай

макар че и двете стават

И той минава край фабриката "Ромео Равиоли"

и край Коитс Тауър

и край конгресмена Дойл

Той се бои от Коитс Тауър

но не се бои от конгресмена Дойл

въпреки че всичко което чува е съвсем обезкуражаващо

съвсем потискащо

съвсем абсурдно

за един тъжен млад пес като него

за един сериозен пес като него

Но той си има свой свободен свят в който живее

има си бълхи които да яде

Няма да му сложат намордник

Конгресменът Дойл е просто още един

противопожарен кран

за него

Песът припка свободно по улицата

и има свой собствен кучешки живот да си живее

и да го обмисля

и да разсъждава върху него

като докосва вкусва и изпитва всичко

като проучва всичко

той няма полза да лъжесвидетелства

един съвсем реален реалист

с реален разказ който да разкаже

и реална опашка с която да го разкаже

реален жив

джавкащ

демократичен пес

зает с реална своя свободна инициатива

с нещо което има да каже относно онтологията

нещо да каже за реалността и как да я виждаме и как да я чуваме

с главата му килната настрани по уличните ъгли

сякаш ей сега ще го снимат за Виктор Рекърдс

ослушва се за Гласа на неговия господар

и прилича на жива въпросителна в огромния грамофон

на объркващото съществуване

с неговата прекрасна куха фуния

която винаги изглежда

като че ей сега ще излее

един Победоносен отговор

на всичко

Из "Кони Айланд на въображението"

1
В най-великите офорти на Гоя сякаш виждаме хората по тоя свят
точно в момента когато за първи път са назовани "многострадален род човешки"
На всяка страница те се гърчат в същинска ярост от злополучието
Едни връз други стенат под товара на пеленачета и щикове под циментови небеса
сред абстрактен пейзаж от поразени дървета
пречупени статуи прилепи криле и клюнове
хлъзгави клупове
трупове от кръвожадни петли
всички последни врякащи чудовища
от
"представата за края"
те са тъй отвратително истински като че ли все още съществуват

И съществуват

Само пейзажът е променен
Те още се точат в редици по пътищата
преследвани от легионери
лъжливи вятърни мелници и подлудени петли
Хората са същите само малко по-далеч от вкъщи
магистрали с по петдесет платна върху един бетонен континент
между угоднически реклами
изобразяващи имбецилни илюзии за щастие

На картината има по-малко талиги с осъдени
но повече осакатени граждани
в разноцветни коли
със странни номера
с мотори
които поглъщат Америка

6
Издигаха статуята
на свети Франциск
пред църквата
на свети Франциск
в град Сан Франциско
в една странична уличка
недалеч от булеварда където не пееха птици
и слънцето изгряваше навреме по обичайния си начин
и просто заблестя над статуята на свети Франциск
където не пееха птици
И мнозина стари италианци стояха наоколо
в малката странична уличка недалеч от булеварда
и гледаха към ловките работници които вдигат статуята
с верига с кран и с други инструменти
И мнозина млади репортери плътно закопчани
записваха словата на младия свещеник
подкрепящ тази статуя със всички свои аргументи
И през цялото време додето птиците не пееха никаква
"Оратория на страстите" на свети Франциск
додето зрящите се взираха все още нагоре към свети Франциск
протегнал ръце към птиците които там отсъстваха
една тъй висока и тъй чисто гола млада дева
с тъй дълги и тъй прави светлоруси коси
носеща само едно тъй малко птиче гнезденце
на най-живителното място вървеше след тълпата през цялото време
надолу и нагоре крачеше пред свети Франциск
със сведен поглед през цялото време и се пееше самичка

8
В Голдън Гейт Парк него ден вървеше мъж с жена си
през огромната ливада която беше ливадата на света
Той бе със зелени тиранти и носеше стара очукана флейта в едната ръка
а жена му държеше чепка грозде
и я поднасяше
поотделно
на различни катерички
като че ли всяка
беше малка шега

После двамата продължиха през огромната ливада
която беше ливадата на света и после
на същото тихо местенце където дърветата спяха
и сякаш чакаха именно тях от толкова време
двамата седнаха на тревата без да се поглеждат
и ядоха портокали
без да се поглеждат и хвърляха корите
в кошничка която навярно бяха донесли за тази цел
без да се поглеждат

И после
той съблече ризата и потника
но шапката остави нахлупена и без да каже нищо
заспа под нея
А жена му просто си седеше там и гледаше
как птиците прехвърчат
и се зоват
в притихналия въздух
сякаш се съмняваха в живота
или опитваха да си припомнят нещо забравено
Но най-накрая тя също полегна и просто си лежеше и гледаше в нищото
и докосваше старата флейта
на която не свиреше никой
и после спря поглед
на него
почти без изражение
само с такъв ужáсен вид
на страшно угнетение

Роланд Флинт

Из "Пир след тайната вечеря.", Народна култура
Превод: Георги Белев, Георги Рупчев и колегия, 1989

Стихотворение, което се нарича Джордж, понякога

Преди да умре, синът ми съчини такова стихотворение:

Имало едно момче

и то отишло на пазар

и си купило един шоколад

и го сложило в червения си джоб.

Аз казах: "Хубаво е, Итън, особено този червен джоб. А как 

го нарече?" - "Какво искаш да кажеш?", попита той.  "Повечето

стихотворения си имат имена", отвърнах. А той каза:

"Ами... Джордж."

Но когато ме чу да повтарям историята със стихотворението му

и как го е нарекъл, той добави: "А понякога го наричам Джак."

Това не беше най-хубавото му стихотворение. Като мен,

той не измисляше най-хубавите си стихотворения: Разхождахме 

се край закътания залив малко след разсъмване, черешите

цъфтяха, слънцето блестеше и цветовете се отразяваха в неподвижната

Виж, вода в дърветата.

Аз мислех, че ще мога да ти открадна заглавието, мое 

изгубено момче, за да бъда заедно с теб в твоето стихотворение.

Но разбрах, че това ще ме принуди да напиша друго

стихотворение, което не искам да пиша, което се нарича

Итън.

Превел Владимир Левчев

Хенри Тейлър

Из "Пир след тайната вечеря.", Народна култура
Превод: Георги Белев, Георги Рупчев и колегия, 1989

Бодлива тел

Следобед бе, през лятото, когато нищо

особено не ставаше и те стояха

край трактора отсам обора - конят в двора

главата си протегна между двете жици

бодлива тел, да си похапне от тревите

отвъд оградата - и то тогава стана:

то беше нещо, за което късно вечер

край печката говореха с години - странно,

навярно някой беше хвърлил чук в сандъка

по-шумно или просто бе за миг помислил

какво би станало, ако случайно конят

се набоде - тогава конят се набоде,

подскочи на верев, покрай телта побегна

и грива и парчета кожа по бодлите

остави, докато успя да се отскубне,

поприпка малко по полето и заби копита,

разкрачени като подпори на дърварско

магаре, и глава обеси, сякаш гледа

как му струи къвта и сякаш ще говори -

изглеждаше като че ли се извинява,

че няма вече сили да стои изправен,

потръпна, сви се на коляно и полегна

и спря да диша, докато телта бе мокра,

бръмчаща като тетива в раздвижения въздух.

Гари Снайдър

Из "Пир след тайната вечеря.", Народна култура
Превод: Георги Белев, Георги Рупчев и колегия, 1989

Както му харесва

Далеч на купола

на капитола - верно е! -

кръжи огромна птица

срещу облаците бели

с гъвкави крила

и волен полет в този

влажен южен и забулен вятър -

полицаят в черна униформа

наблюдава всичките коли, -

но центърът,

но центърът на силата е нищо!

Нищо е.

Под куполи от бели камъни

тъй странно са спокойни хората,

небесно-земно-птичите мотиви се преливат в мир.

Светът живее, както му харесва.

Песен на свраката

Шест часа е сутринта

аз седнах върху куп чакъл

до хвойната и пистите отвеждащи в пустиня

междущатското шосе № 80 е недалече
между камионите
Койоти - може би са три
си вият джавкат от една височина.

От клонка Свраката
изви глава и каза:

"Тук в духа е братко
Тюркоазно синьо
Не говоря глупости лъжкиньо.
Ти почувствай бриза
Как обхожда той дърветата наблизо
Безполезно е човек да се бои
От това което предстои
По западните хълми сняг усоен
През всичките години ще стои
бъди спокоен
С перо върху пръстта -
вятър прозвънтя -
Тук в Духа е Братко
Тюркоазно Синьо."

На децата

Хълмовете стръмни, склоновете
на статистиките
са пред нас,
увеличението бързо
и на всичко се покачва
и покачва все, докато всички тук
западаме.

През следващия век
или през другия след него има,
казват,
долини и пасбища,
където в мир ще се събираме тогава,
ако го постигнем.

За да се изкачим до тези идни висини,
едно ще кажа аз
на вас и вашите деца:

бъдете заедно
разбирайте цветята
просветлявайте се


В автобуса на пристигане след здрача

На пристигане след здрача - в Орегон Нюпорт -
в септемврийски хладен океански въздух аз
забелязах Фил Уолън натоварил се с продукти
да минава през калта между зяпачи
и камиони мъкнещи
греди
загледан към земята.

викнах му когато автобусът мина
но той все гледаше надолу.
подир десетина някакви минути с книги и торба
почуках на вратата му

"Помислих си внезапно че си в този автобус"
ми каза той
и ми показа всичките покупки.

Артемида

Артемида
Артемида
аз те зърнах гола -
е добре иди да си възвърнеш твоята
проклета девственост

аз аз
трябва да нахраня мойте хрътки

Дейвид Уагънър

Изгубен
Превод: Богомил Господинов

Стой мирно. Дърветата пред теб и храстите встрани
Не са изгубени. Където и да си се нарича Тук,
И ти трябва да се отнасяш с него като с могъщ непознат,
Трябва да поискаш разрешение, за да опознаеш и да бъдеш опознат.
Гората диша. Слушай. Отговаря,
Аз създадох това място около теб.
Ако го напуснеш, може да се върнеш обратно, казвайки Тук.
Никои две дървета не са същите за Гарван.
Никои две клончета не са същите за Орехче.
Ако не разбираш това, което дървото или клонът правят,
Със сигурност си изгубен. Стой мирно. Гората знае
Къде си. Трябва да й позволиш да те намери.

Чарлс Симич

Из "Пир след тайната вечеря.", Народна култура
Превод: Георги Белев, Георги Рупчев и колегия, 1989

Страх

Страхът минава от човек на човек

неусетно,

тъй както лист предава трепета си

на лист.

Внезапно цялото дърво трепери,

а няма следа от вятър.

Лятна утрин

В Ню Йорк има цели квартали,

където не живее никой -

район на малки фабрички.

А има и хотел; една сутрин

бях там с момиче и видях

в отсрещния прозорец

мъже и жени да работят на машини.

Тук-там по някой вдигаше очи.

Играчки, съдове - каквото и да правеха,

се е износило.

Самият аз остарях с петнайсет години -

години лоши и добри.

И тъй, пропилях си възможностите.

Защо? Чиста леност,

тръпката пред целта,

живота, който пазя в тайна.

В предградията

Няма изход.

Роден си, за да прахосаш живота си.

Роден си сред този посредствен живот,

тъй както други преди тебе са били

родени да крачат и пеят

в процесия към храма.

Космологията на Харон

Разбира къде е само

по своя мъждив фенер

и всеки път грамада

от трупове товари

и кара към другия бряг

където са още повече

едва ли вече си мисля

знае кой бряг къде е

Все едно е си мисля

не се оплакват че той

им претършува джобовете

за хляб или салам

и много нарядко книга

или огледалце ще хвърли

през борда в мрачната река

бърза студена дълбока

за когото сме като глогини леки.

О, ако има поет,

нека дойде сега! Стоим край океана

като огромни моми,

звезди и облаци се въртят в главите ни

и се чудим на кого ще се харесаме.

Ан Секстън

Из "Пир след тайната вечеря.", Народна култура
Превод: Георги Белев, Георги Рупчев и колегия, 1989

Когато мъжът прониква в жената

Когато мъжът

прониква в жената,

тъй както прибоят загризва брега

отново и отново,

и жената отваря уста от наслада,

и зъбите й блещукат

като азбуката,

появява се Словото, дои звезда,

а мъжът

вътре в жената

затяга възел,

тъй че никога

да не се разделят,

а жената

се покатерва в едно цвете,

дъвче стеблото му

и Словото се явява,

отприщва реките им.

Този мъж,

тази жена

с двойния си глад

се опитаха да проникнат

зад завесите на Бога

и успяха за кратко,

въпреки че Бог

във свойта извратеност

развързва възела.

След Аушвиц

Гняв,

черен като ченгел,

ме връхлита.

Всеки ден

всеки нацист

грабвал в 8 сутринта едно бебе

и си го изпържвал за закуска

на тиган.

А смъртта запя нехайно

и чопли калта под ноктите си.

Човекът е зло,

казвам на глас.

Човекът е цвете -

трябва да се изгори,

казвам на глас.

Човекът

е птица, пълна с кал,

казвам на глас.

А смъртта зяпа нехайно

и се почесва отзад.

Човекът с розовите пръстчета на краката,

с чудодейните си пръсти на ръцете

не е храм,

а барака,

казвам на глас.

Дано никога не надигне отново чашата чай.

Дани никога не напише книга.

Дано никога не си обуе обувката.

Дано никога не вдигне нагоре очи

в мека юлска нощ.

Никога. Никога. Никога. Никога. Никога.

Казвам на глас тия неща.

Моля Бога да не слуша.

Ейдриан Рич

Из "Пир след тайната вечеря.", Народна култура
Превод: Георги Белев, Георги Рупчев и колегия, 1989

Ходеща по покривите

На Денис Левертов

Над недовършените къщи

иде нощта. Строителите

стоят на покрива. Тихо е

след чуковете, а скрипците

висят отпуснати.

Мъжете горе са гиганти

върху разклатена палуба,

всеки миг вълна от мрак

ще се разбие в главите им.

Небето е разкъсано платно,

в което фигурите минават

увеличени - сенки

върху подпалена палуба.

Усещам се като тях там горе:

на показ, уголемена,

очаква се да си счупя врата.

Струваше ли си да полагам -

с безмерно усилие -

покрив, под който не мога да живея?

Всички тия проекти,

запълване на луфтове,

измервания, изчисления?

Един живот, който не съм избирала,

ме избра - даже

сечивата ми не стават

за това, което трябва да извърша.

Аз съм беззащитна, невежа,

гол човек, хукнал

по покривите,

който с малка разлика само

би могъл да си седи под лампата

срещу кремавите тапети

и да чете - не с безразличие -

за един гол беззащитен човек,

хукнал по покривите.

Дейвид Рей

Из "Пир след тайната вечеря.", Народна култура
Превод: Георги Белев, Георги Рупчев и колегия, 1989

Рентгенова снимка

Странно,

не показва рентгенът

печалните очи

на мама,

макар да бях

поел отдавна

безкрайната й мъка.

Те трябваше

да бъдат там,

където НАЙ БОЛИ.

Не зафиксира рентгенът

и любовниците на баща ми,

те също трябваше

да бъдат ТАМ -

и да лудуват,

без да се стесняват от любопитния

флуорограф.

Той не показа и хлапака -

немилван, сополив,

погребан тъй отдавна

безвъзвратно

преди години

в самия мен.

Навярно се е притаил

зад жлъчката

или между ребрата.

Но вече е престанал да се крие,

сега той бие, блъска гръмовито

по барабана на сърцето ми.

Превел Красин Химирски

Чарлс Райт

Из "Пир след тайната вечеря.", Народна култура
Превод: Георги Белев, Георги Рупчев и колегия, 1989

Негативи

Това е светлината на виденията ни,

мътносивата среднощна светлина, луната пълна,

която преобръща всичко като образ върху негатив;

тебеширените хълмове и призрачните небеса,

черната пламтяща роза -

нейният дъх и лъскавите й кукички,

готови да сграбчат нещо.

Черниците примигват като сребърни петачета;

тлъсти овце сред гъстака и тревите

пасат спокойто, кротко;

земята е покрита с бяла захар;

а някъде далече долу

прибоят няма какво да добави.

Това ли ни очаква: аморфен

цинк или кобалт, обширен прилив

на великолепие, което не можем да определим,

не можем да употребим, и голота без угризения;

няма насоки, няма трепет, няма

ритъм да го уловиш - нищо няма.

Тишина. Сякаш вратата зад нас

е течност някаква, сякаш е черна вода;

сякаш можем да влезем; сякаш

лодката ни чака,

готова да ни пренесе отвъд,

и си спомняме сега вода без хоризонти,

мрака, на ивици в новите ни коси.

Дъщерите на Блум

Дъщерите на Блум

застаряват.

През студените зимни дни

те заключват свои стаи

и се спират от време на време

да загасят някоя лампа,

да дръпнат пердето,

или сякаш се мъчат

да си спомнят нещо,

което все им убягва.

Виждали сте ги, нали,

как стоят смутени,

даже поразени,

сякаш зърнали внезапно

с ъгълчето на окото си

живота, който

трябва някъде да са забравили -

на някой шкаф -

чифт ръкавици, чакащ ръце.

Превела Калина Филипова

Новото стихотворение

Няма да е като морето.

Няма да има кал под ноктите.

Няма да е част от времето.

Няма да разкрие името си.

Няма да ни слиса с мечти.

Няма да е фотогенично.

Няма да се вслушва в скръбта ни.

Няма да теши децата ни.

Няма да може да ни помогне.

Превел Владимир Трендафилов