Цвятко Дечев

Пияният
Пияният. Залитащ. В полунощ.
На кръста му се полюлява нож.
Върви и пее. Смахнат. Неразбран.
Един пропаднал тип. Един пиян.

Но вие спете своя кротък сън.
Какво че вика в тъмното навън?
Нали си имате деца, жени,
а той е сам. Недейте го вини.

И аз го виждам в друга нощ. Прострян
на тротоара. С черна кръв облян.
С угаснали за този свят очи.
А ножът на ревера му стърчи.

Убиецът
И той е бил дете. Играл е с нас.
Разрошен юноша. С младежка страст.

С излъгани надежди, може би.
Кажи, убиецо, защо уби?!
Убиецът е като ням. Мълчи.
С вторачени в пространството очи.

Аз знам: в гнева си Каин нож е взел,
защото Бог бе Авел предпочел.
В обратен случай кой би уверил,
че Авел Каина не би убил?

Убиецът. Животът му е ад.
Вълк единак. Презрян и прокълнат.
Лежи на нара в стария затвор,
с отпуснати ръце и празен взор.

И само зад решетките отвъд
блести луната като обла гръд.
В дълбоката среднощна тъмнина,
луна... Луна.