Превод: Георги Белев, Георги Рупчев и колегия, 1989
Кошута
Бе паднала с нощта връз розовата шума.
Краката й извих - по-тънки от вретено.Надигнах се и възнак я проснах и видях:
все още бяха ясни очите й. Тогава
набъбналата гръд под себе си разпорих
и както се отваря чувал от чул, отворих
корема. И разсече нощта дъга от смрад,
щом ножа си издръпнах безмилостно назад.
И булото отпрах, стомаха ален скрило.
Бе хлъзгаво и мазно като сапун сърцето.
И биеше кръвта от срязаните вени
из клетката димяща на ребрата.
На розови парцали разкъсах дроба бял.
А черния на шумата бодлива запокитих.
Мехура й отръсках, търбуха пълен с кал...
А таза й разсякох с брадва.
И в чистата утроба накрая нокти впих.
От пилешката лой по-бяла беше тя.
Валмо от нея хвърлих отвъд потока чак
под синята от студ луна.
И в кървавата шума муцуна сврях от страх.
"Вълк", креснах на луната. "Човек", отвърна тя.
No comments:
Post a Comment