Том Гън

Из "Нощен дъжд", Народна култура
Подбор: Леда Милева, Николай Попов, 1980
Превод: Леда Милева, Николай Попов, Александър Шурбанов, 1980

Том Гън е роден в Грейвсенд през 1929 година. Завършва колежа Тринити в Кеймбридж. Работи в Парижкото метро, живее известно време в Рим и накрая се установява в Калифорния. Още с първата си стихосбирка добива широка популярност сред младежта. По-късните му стихове отразяват противоречията и нихилизма на американската действителност. Особено силни са онези стихотворения, в които описва буйствата на моторизираната младеж.
Написал е книгите "Бойни условия" (1954), "Чувство за движение" (1957), "Докосване" (1967), "Моите тъжни капитани" (1961).



Без последна дума от ешафода

От ешафода няма да му се даде последна дума
и туй, което ще се случи, самó ще бъде
своя коментар.

Дръвникът с неговата лъскава,
накълцана повърхност напомня вещ,
за кухнята предназначена.

Човекът с маска на лицето
и сатър в ръката ни е известен -
работи в оня склад отсреща.

Затворникът най-после.
Той изглежда бледен. Върви
по росната трева,

за сбогом кима на познатите.
Не ще му се даде последна дума.
А пък вината му - забравили сме вече.

Сега е без значение
какво е вършил
и само екзекуцията ни интересува,

или по-скоро, неговото поведение,
докато е все още жив,
докато е човек.

Наблюдавайки охлюва

Охлювът с мъка си пробива път в нощта зелена,
защото, натежала от вода,
тревата се затваря над светлата пътека,
която той оставя по тъмната земя,
още по-тъмна след дъжда.
Напредва след гората от желания,

той търси своя лов, а бледите рогца
едва потрепват.
Не знам каква неосъзната сила
го движи към целта.
Каква е яростта на охлюва?
Едно си мисля само -

да бих дошъл по-късно да разтворя
тревиците, които скриват малкия тунел,
да видя тъничката бяла диря,
едва ли бих могъл да си представя
огромната и скрита страст
на този бавен устрем.