Лори Лий

Из "Нощен дъжд", Народна култура
Подбор: Леда Милева, Николай Попов, 1980
Превод: Леда Милева, Николай Попов, Александър Шурбанов, 1980

Лори Лий е роден в Котсуълд през 1914 година. Години наред работи в киното и посещава редица средиземноморски страни. По време на войната отговаря за изданията на Министерството на информацията. В първите си стихове се влияе от поезията на Лорка.
Автор е на стихосбирките: "Слънцето - моят паметник" (1944), "Разцъфнали свещи" (1947), "Моят облечен с много палта човек" (1955) и радиопиесата в стихове "Пътешествието на Магелан" (1948).

Миг от войната

Нощта е като червена кърпа,
завързана на очите.

Плътта е жестоко прикована
към отчаяната бдителност.

Кръвта заеква от страх.

О, величайте сигурността на червея
и хладните трохи на земята.
Ласкайте укрилия се мухльо
и неоплодения хайвер на рибата!

Ръцете се топят от немощ
в горещото желязо на пушката.

Тялото се разтапя от жалост.

Лицето е опънато за рани,
за мириса и целувката на смъртната болка.

О, завиждайте на спокойствието на жените,
които раждат и се любят като играчки
в ръцете на мъжете!

Устата гнои от неясни клетки,
стомахът се гърчи като гнездо на плъхове,
краката мечтаят да бъдат трева,
тихо разстлана.

О, Исусе и Богородице!

Мракът се отваря като нож пред тебе,
ти си вече белязан от твоя тръпнещ мозък.

Предопределен.

И твойто дишане,
твойто дишане е взрива, куршума
и последното небе.


Музика в испански град

Опрял цигулката на рамо като пушка,
на улицата аз стоя унесен,
с ръката-спусък от горещите й струни
към къщите изстрелвам стара песен.

От всяка бяла къща - номериран гроб,
прозорец с кръв белязан гледа в мене,
а звуци експлодират като бомби
на улицата в смъртен страх стаена.

Треперят пръстите на моята десница
като крилата на ранена птица
и музиката ми самотна скита.

Но изведнъж се чуват бързи стъпки,
обграждат ме деца с очи големи,
те слушат със заглъхнали уши
и наблюдават с устни неми.