Подбор: Леда Милева, Николай Попов, 1980
Превод: Леда Милева, Николай Попов, Александър Шурбанов, 1980
Денис Енрайт е роден през 1920 година. Преподава литература в Египет, Япония и Тайланд. От 1960 до 1970 година е професор по английски език в Сингапурския университет. В последствие става директор на издателска фирма.
Автор е на книгите: "Мемоарите на професора-просяк" (1969), "Шекспир и учениците" (1970), "Човек е глава лук" (1972) и "Страшната ножица" (1973).
Министър-председател
Той бавно отбелязва имената
върху дългия списък -
все млади политически дейци.
Такъв бе някога и той.
Сега си мисли колко е презирал другите -
аполитичните,
възпитаните по английски,
студентите, наричани от него "бели мравки във кула от слонова кост".
Той всъщност неотдавна
измисли тази сполучлива фраза - "бели мравки".
И как ги мразеше. Те все се грижеха
за свойте лекции, есета и висока диплома!
Във наши дни е дреболия -
се казва той -
да бъдеш арестуван.
И спомня си с почуда,
че него, някак, ни веднъж
не са го арестували.
Той бавно отбелязва имената
върху списъка, по който ще ги арестуват.
Довечера, нали? Да,
между 2 и 4, когато пулсът бие бавно.
Все млади политически дейци
със жар и буйна кръв.
За миг
и свойто име сякаш вижда там.
"Червени мравки" - изсъсква той
и връчва списъка на чакащия полицай.
Рецитал
Когато Леверкюн [1] започна свойта реч,
изисканите господа и дами,
събрани там,
останаха безкрайно удивени.
Тогава някой се провикна:
"Поезия. Та ние слушаме поезия!"
И всички си отдъхнаха с облекчение.
Но не за дълго.
(Записа си приятелят на композитора.)
Уви, те не за дълго мислеха така.
Над тях се сипеха проклятия!
Ораторът се разгневи,
а публиката си отиде възмутена,
защото бе очаквала забавна вечер.
[1] Герой от романа "Доктор Фаустус" на Томас Ман.
Апокалипсис
"След новия Апокалипсис много малко оркестранти все още притежаваха своите инструменти. Почти нямаше музикант, който да разполага с приличен костюм. И все пак, в ранното лято на 1945 г. нежните трели на музиката отново се носеха във въздуха. Докато градът още димеше, сградите бяха обгорени и труповете миришеха, симфоничното трио ни дари с онази вечна и неумираща радост, която музиката винаги успява да създаде."
(Из немската туристическа брошура "Музи на брега на Шпрее")
Това успокоява и най-дивите съмнения.
Един Бах тежи повече от десет Белзени. И ако 200 000 души
останаха в Хирошима, новият роман
на еди-кой си бързо е изчерпан.
Появиха се неумиращи картини,
текстове се препечатваха,
възстановиха се обществените сгради,
хората пак се размножаваха.
След по-новия Апокалипсис много малко членове на оркестъра
все още притежаваха своите инструменти
(Много малко притежаваха въобще членове)
и костюмите им не бяха за пред публика.
Но докато градът още димеше и прочее,
симфоничното трио ни дари и прочее.
Цивилизацията се съхрани,
явиха се човеци с по три крака!
Наистина, по-късно левкемията накара цигуларите да млъкнат
и роялът се превърна в прах,
но остана флейтистът. И един е достатъчен.
Така че всичко пак върви. Всичко е наред.
Чучулигите-мамути, с по десет езика,
десетметровите щурци и слонските жаби
решиха, че човечето е безопасно,
не вдига шум край някогашната река.
Веднъж едно насекомо случайно го прегази.
Но инак всичко си върви. Остава вечната и неумиращата радост,
която музиката е доставяла и пак доставя.
Разглеждане на забележителности
Край дългата широка стена на храма
се простира голяма и подробна картина.
Главата на демон с раззината уста,
в устата - стая с насядали хора.
Зъбите са полираните колони на стаята,
езикът - червения килим на пода.
Върху стената на тази стая има картина.
Главата на демон с раззината уста.
Там някъде и ти си седнал.
Въображението, като очите втренчени
в стената, за щастие е много слабо,
за да изброи всички челюсти, през които трябва да преминем.
Без обида
Няма страна
с по-ефикасни служби за отпадъци.
За смет стандартни кофи
влизат направо във устата на голям цилиндър,
поставен на шаси със шест огромни колела.
В последния момент
на кофата капакът се повдига механично.
Тъй можеш да се отървеш дори от труп
и никой няма да те забележи.
Няма страна
с така безупречно поддържани
обществени клозети.
Блестящи, с аромат на борова гора
и с грохот на далечен Вагнер,
който отмива греховете ти.
Няма страна
с по-бързо идващи линейки.
Ти се оказваш легнал на носилка
преди шофьора, полицая, зяпачите
и собствениците на магазини
да се престанали да коментират.
Няма страна,
където погребалните услуги да са така изрядни.
Няколко пфенига на седмица,
в зависимост от възрастта,
ти гарантират съвсем прилично погребение.
Достатъчен е подписа ти върху формуляра
и после вноските да са редовни.
Няма страна
с по-ефикасни служби за отпадъци -
си мисля аз, -
докато ме отделят, обработват и подреждат,
докато ме избутват през вратата,
докато ме провождат по гладкия асфалт
и ме натикват във устата на голям цилиндър,
на който е написано "Луфтханза".
No comments:
Post a Comment