Превод: Георги Белев, Георги Рупчев и колегия, 1989
Черният ангел
Къде са хората, прекрасни като стихове,спокойни като езерни води,
със своите океански блянове -
безделникът, в когото отражението беше влюбено,
жената с дългоцветното чело -
днес искам да им дам цветя.
За онзи мисля, който се вълнуваше от музика,
но се встрасти в игрите
и заигра на скука,
или за онзи, дето го вълнуваха лицата, а
обърна към стената своето,
или за онзи съвършен измамник, който
към истината се обърна.
Те са отминалата част на бъдещето.
Безгласно бъбрят
за безсмислени неща.
Като трамваи са, ръждясващи в морето,
в несвойствена стихия и среда...
Не искам нейните очи да срещна,
но няма как, а междувременно виж - пеперуда
и бяло цвете,
и лунен сърп, изгрял на моя нокът.
Това е вечното присъствие на настоящето,
където съкрушено да прелиташ
е да угасваш сладостно. И нищо друго.
No comments:
Post a Comment