Превод: Георги Белев, Георги Рупчев и колегия, 1989
Ходеща по покривите
На Денис Левертов
Над недовършените къщи
иде нощта. Строителите
стоят на покрива. Тихо е
след чуковете, а скрипците
висят отпуснати.
Мъжете горе са гиганти
върху разклатена палуба,
всеки миг вълна от мрак
ще се разбие в главите им.
Небето е разкъсано платно,
в което фигурите минават
увеличени - сенки
върху подпалена палуба.
Усещам се като тях там горе:
на показ, уголемена,
очаква се да си счупя врата.
Струваше ли си да полагам -
с безмерно усилие -
покрив, под който не мога да живея?
Всички тия проекти,
запълване на луфтове,
измервания, изчисления?
Един живот, който не съм избирала,
ме избра - даже
сечивата ми не стават
за това, което трябва да извърша.
Аз съм беззащитна, невежа,
гол човек, хукнал
по покривите,
който с малка разлика само
би могъл да си седи под лампата
срещу кремавите тапети
и да чете - не с безразличие -
за един гол беззащитен човек,
хукнал по покривите.
No comments:
Post a Comment