Мери Оливър

Из "Пир след тайната вечеря.", Народна култура
Превод: Миглена Николчина, Георги Белев, Георги Рупчев и колегия, 1989

Стар публичен дом

Промъкнахме се през строшен прозорец
и минахме по всички стаи.

Без работа, години вече,
матраците приемат само

дъждовната вода. Обувка женска
лежи върху един от тях.

А паяците са обвили плътно
кристален полилей в приемната.

И пукнатата чаша в мивката лежи...
Но ние бяхме по на четиринайсет,

прахът не можеше от нас да скрие
очаквания чар и блясък

или пък нещичко да ни поучи.
Шептяхме, всичко си представяхме.

Години щяха да изминат,
преди да разберем, че без усилие

грехът разцъфва, после клюмва
като коя да е леха с цветя.