Превод: Георги Белев, Георги Рупчев и колегия, 1989
Страх
Страхът минава от човек на човек
неусетно,
тъй както лист предава трепета си
на лист.
Внезапно цялото дърво трепери,
а няма следа от вятър.
Лятна утрин
В Ню Йорк има цели квартали,
където не живее никой -
район на малки фабрички.
А има и хотел; една сутрин
бях там с момиче и видях
в отсрещния прозорец
мъже и жени да работят на машини.
Тук-там по някой вдигаше очи.
Играчки, съдове - каквото и да правеха,
се е износило.
Самият аз остарях с петнайсет години -
години лоши и добри.
И тъй, пропилях си възможностите.
Защо? Чиста леност,
тръпката пред целта,
живота, който пазя в тайна.
В предградията
Няма изход.
Роден си, за да прахосаш живота си.
Роден си сред този посредствен живот,
тъй както други преди тебе са били
родени да крачат и пеят
в процесия към храма.
Космологията на Харон
Разбира къде е само
по своя мъждив фенер
и всеки път грамада
от трупове товари
и кара към другия бряг
където са още повече
едва ли вече си мисля
знае кой бряг къде е
Все едно е си мисля
не се оплакват че той
им претършува джобовете
за хляб или салам
и много нарядко книга
или огледалце ще хвърли
през борда в мрачната река
бърза студена дълбока
за когото сме като глогини леки.
О, ако има поет,
нека дойде сега! Стоим край океана
като огромни моми,
звезди и облаци се въртят в главите ни
и се чудим на кого ще се харесаме.
No comments:
Post a Comment