Времето
Първо падна мъгла
над бетонните склонове.
После слънцето се разстла като мараня
над седефенобелия пясък.
После въздухът се раздвижи
и овлажня като твоите мишници.
И навсякъде лъхна мирисът
на огромни животни, които не съществуват,
освен сред пищенето на ушите ти,
в шумоленето на косата ти.
Такова бе времето тук, когато те нямаше.
Ти бе моето атмосферно налягане, и росата,
и снегът в моя череп.
No comments:
Post a Comment