Антъни Хехт

Из "Пир след тайната вечеря.", Народна култура
Превод: Владимир Левчев, 1989

"Дайте светлина! Дайте светлина!"

В часа преди да го екзекутират, още в Тауър,

измисли този стих вълнуващ. И едва тогава,

към кладата поведен, най-смирено заяви:

"Аз моля Бог да е свидетел - зло не съм направил!"

Куражът му не го напусна. Но смъртта бе страшна.

Кесията с барута зле възпламени дървата.

С набъбнали крака - две клечки - жизненият сок

кипеше вече в тях - той виеше за Светлината.

Той бе един от многото. И не с най-тежка участ.

Поне му беше позволено клетото достойнство:

изглежда, поради молитвите му към Христос -

към съдията на света - в смъртта да е спокоен.

Сега да се преместим край една гора в Германия.

На трима там е наредено да копаят яма.

На двамата евреи заповядаха да легнат.

А на поляка - да зарови живи тия двама.

Не грейна светлина от ваймарския храм зад хълма,

ни от небето грейна. Но не ги зарови третият.

И пистолетът се загнезди здраво в ръкавицата:

бе наредено той, поляка, да смени евреите.

Немалко смърт случайна бе изсмукала душите им.

В пълзящата нагоре плъст му затрептя брадата -

само главата му стърчеше. Но им наредиха

да го изровят - с него пак да си сменят местата.

Не! Няма светлина в очите сини на поляка.

Щом свърши с тях, един ботуш затъпка там пръстта.

Тогава пистолетът трепна леко в ръкавицата.

Пробиха му корема. След три часа в кръв - смъртта.

И нямаше молитви в тия часове-години.
И всеки ден кръжаха неми духове, родени
от фурната - сред свежестта на въздуха се ръсеха,
затрупваха очите, в черна пепел напластени.