Брайън Патън

Из "Нощен дъжд", Народна култура
Подбор: Леда Милева, Николай Попов, 1980
Превод: Леда Милева, Николай Попов, Александър Шурбанов, 1980

Брайън Патън е роден в Ливърпул през 1946 година. Той е най-младия от ливърпулските поети и в много отношения - най-традиционен. Както сам казва, иска да пише истинска лирика, интимна и без назидателност. Стреми се да възроди романтичното начало в поезията. Макар и твърде млад, стиховете му са намерили място в най-представителните антологии.

Кошмарът на прожекциониста
Такъв е кошмарът на прожекциониста:
Птицата попада в киносалона,
открива светлинния лъч, литва надолу по него
и с трясък се блъсва в екрана, на който се вижда градина,
залез и двама влюбени, ласкави един към друг.
Кръв, истинска червена кръв
потича по едно измислено дърво.
- Ужасно! - изревава публиката. -
Не сме дошли да гледаме това.

След приема
Той каза:
"Нека да останем тук,
сега, когато къщата е празна,
и да направим малко нежна порнография
един със друг.
Сега, когато гостите ги няма
и утрото се вмъква
като неканен чужденец.

И нека не мъдруваме
за туй, което знаем,
или за студа, нахлул в салоните.
И да развържем наште мозъци
и нека изпълзят на свобода,
измъчени и диви - крокодилите
на любовта."

Така и сториха -
на пода, сред бирени петна
и празните цигарени кутии.
По-късно той успя да хване автобус,
Остана между двамата единствено
а тя замина с влак.
дъжда.

Изповедта на малкия Джони
Тази сутрин
с хлапашко лекомислие
задигнах шмайзера на татко,
укрит от него след войната, измъкнах се
и ликвидирах няколко по-дребни врагове.
Не съм се връщал оттогава вкъщи.

Тази сутрин
в града са плъзнали
тълпи от полицаи с кучета.
Те имат мойто описание
и питат всеки срещнат:
"Да сте го виждали,
той е на седем години,
приятел е на Плуто, могъщата мишка,
на Бифо - мечето,
да сте го виждали насам?"

Тази сутрин
стоя самотен в непознатото игрище
и все повтарям в себе си: "Сглупи, сглупи!"
Сега обмислям своя следващ ход,
но не смея да побягна,
защото кучетата им ще ме подушат .
агентите са пипнали
шекереното ми петле.

Добре е да му повярвате
(басня)

Той откри в универсалния магазин старо дървено конче.
Опита се, но не успя да го нахрани,
затова го погали и дълго разговаря с него
за дърветата, от които бе направено, за килерите, където бе
стояло.

После се опита да го изнесе,
но детективът на магазина
повика управителя, а той от своя страна
повика полицая, който на следната сутрин доложи в съда:
- При ареста се държа чудато,
каза просто: "Аз вярвам в дървените кончета."
Можем да приемем, че е луд.
- Точно така - каза прокурорът.
- Приложете дървеното конче като доказателство.
- Но то избяга, сър - каза управителят, -
и остави като доказателство следа от копито
върху черепа на детектива.
- Точно така - каза прокурорът,
уплашен от цвиленето,
което долиташе от коридора.


Морски пейзаж

Чайки целуват слънцето,
а ти вървиш по брега
и се боиш от прилива.

Един омар допълзява
от топлата утроба на морето
да провери дали сме си отишли.

Но устните не спират да шептят,
аз повишавам глас и казвам:
"Легни безшумно
и протегни ръцете си
като морски водорасли, удушени от вятъра."

От черупката на мида
пясъчно раче подава глава
и поема соления въздух.

Сега стоим притихнали в уплаха,
гледаме потъващото слънце
и аз те питам как се казваш.