Джордж Макбет

Из "Нощен дъжд", Народна култура
Подбор: Леда Милева, Николай Попов, 1980
Превод: Леда Милева, Николай Попов, Александър Шурбанов, 1980

Джордж Макбет е роден през 1932 година в Шотландия. Смята се за един от най-изобретателните и оригинални съвременни английски поети. Стиховете му имат широк тематичен обхват, той често експериментира както с формата, така и със съдържанието им. Завежда литературните предавания на Лондонското радио, чрез които популяризира предимно поезията на младите.

Чекмеджето
Принадлежностите им лежаха едни до други
в плиткото чекмедже на бюрото.
Там бяха нейната чанта от крокодил, писма, брошка -
всичко, което бе стояло в нощното й шкафче,
и една малка зелена стъкленица, в която бе слагала цветя.

Вещите на баща ми бяха в плик -
бозов ремък, смачкана носна кърпа,
двайсет цигари, копирен молив -
всичко, което е било у него, когато е бил убит,
или поне всичко, което майка ми бе пожелала да запази.

Събрах тези неща заедно преди седем години.
Сега, когато жена ми и аз се преместихме
в наш собствен дом, ги извадих отново.
Докато намерим друго излишно чекмедже,
струпал съм ги в една картонена кутия в хола.

И тъй, този средносъстоятелен човек на средна възраст,
убит от заблуден куршум, и неговата жена,
умряла от цироза, оставиха един син -
на девет години, на деветнайсет години, на двайсет и шест -
който пази някои техни вещи в картонена кутия.

"Лов на елени" от Кранах
Първият следобед -
те напускат белия град
и влизат в гората.

Един от тях, с червена
плоска шапка,
е украсил с пера
върха на свойта пика.

Втори, с черна шапка,
връхлита с ножница
върху кошута.

В сивите дипли на реката
елените умират.
Клонестите им глави
се полюляват като водорасли.

А на брега
един е обграден
от седем кучета.

Премазан сякаш
от дърво,
друг лежи в сплъстената
си кръв.

В лодката наблизо
дами в дълги рокли
гребат.

Божи служител
опипва
една от тях.

Острието
на църквата
и синият планински връх
предричат на света
чудесен ден.

Нали най-после кралят
е тръгнал на лов!

Вторият следобед -
те са прехвърлили
моста
и са вече сред боровете,

с бели мечове
в ръка.

Привел глава
един елен
е смазан от копитата,
езиците
на хрътките
опипват тялото.

В кипящата
вода
останалите
движат
трънените си венци.

Днес
дамите
опъват свойте лъкове
във форма на гърди.

Църквата
отдавна е изчезнала.

Високо над града
небето е от кръв.

В една поляна,
цялата в зелено,
пред някакъв слуга
със сивкав шлем,
се носят голи
всичките кошути на света.

В очите им блести
все още светлина.

Годината? - 1554л

А можеше да бъде вчера.