Превод: Георги Белев, Георги Рупчев и колегия, 1989
Бодлива тел
Следобед бе, през лятото, когато нищо
особено не ставаше и те стояха
край трактора отсам обора - конят в двора
главата си протегна между двете жици
бодлива тел, да си похапне от тревите
отвъд оградата - и то тогава стана:
то беше нещо, за което късно вечер
край печката говореха с години - странно,
навярно някой беше хвърлил чук в сандъка
по-шумно или просто бе за миг помислил
какво би станало, ако случайно конят
се набоде - тогава конят се набоде,
подскочи на верев, покрай телта побегна
и грива и парчета кожа по бодлите
остави, докато успя да се отскубне,
поприпка малко по полето и заби копита,
разкрачени като подпори на дърварско
магаре, и глава обеси, сякаш гледа
как му струи къвта и сякаш ще говори -
изглеждаше като че ли се извинява,
че няма вече сили да стои изправен,
потръпна, сви се на коляно и полегна
и спря да диша, докато телта бе мокра,
бръмчаща като тетива в раздвижения въздух.
No comments:
Post a Comment