ХЕЙ-ОН-УАЙ
фина като монахиня дремя
въз края на легло назаем
пружините чиито пишат чрез кокалите ми съобщения
Зарежи надеждата. Зарязване -
есенен екстаз. Заглеждам се
вторачена в безбожната тъма
тъй сякаш би разкрила път
за връщане назад, в началото
за онова желание без умисъл
за (казано по старому) радост.
И тъмното извръща поглед. Вярно е, че съм ядосана
отново. Но нужно ли е стара сплав
да се разделя винаги във тези пластове
това ли е, тогава, прераждане каквото означава?
No comments:
Post a Comment