Михо Стойчев

Тодоровден

Колко много наперени, силни коне
чакат изстрел, захапали здраво юздите,
чакат, рият земята с извити нозе,
сякаш търсят във нея победата скрита.

Аз стоя върху моя жребец, раздвоен,
колко слаб е, при туй без ковани копита,
ще успее ли с тях в този мартенски ден
да излезе на истински бой, на открито.

Ще успее ли? Някой подаде сигнал
и се вдигнаха облаци прах. И пръхтене.
И усетих как моят жребец разигран
се понесе. И всичко остана зад мене.

Да, останаха даже конете. Разбрах,
че победата вече разтваря прегръдка.
Но внезапно нахлу във гърдиге ви страх.
Аз до днеска не съм бил никога първи.

И подръпнах юздите да минат пред мен.
В шумотевимен бяг връхлетяха конете.
Аз отстъпих, отстъпих, тъй бях победен -
победителят само това не усети.